.............Аз съм доволен, че имам блог - той ми помага да общувам с много и различни хора по много адекватен начин. Учи ме да споделям емоциите си и да не ги затварям в себе си, където те нямат особен смисъл да стоят в дълбока тайна. Учи ме да мисля отворено и мащабно, да тренирам изказа си и мисленето си към по-виртуозни нива, да ценя и защитавам своето мнение, без значение дали останалите са съгласни с него. Учи ме да имам своя позиция, базирана на моя преценка и да не се боя да я поставя публично на дискусия, учи ме да не бягам от конфликтите в позициите, а да търся читав начин ги решавам някак. Учи ме да бъда себе си и да се връщам ако е нужно назад в този си Аз, който може би съм забравил или е трябвало да изоставя в миналото. Учи ме да не се страхувам от сянката си и да не ми пука за хората, за които по дефиниция не следва да ми пука. Учи ме дори да приемам нормално раните си, които ми биват насяни или евентуално биха се появили отнякъде.
И все пак конкретно на въпроса защо го правя? Отговорът е много простичък! Правя го за себе си и защото ми харесва. И защото е забавно. Моят блог е ориентиран към мен самия, зная че има голяма публика и няма да е възпитано да кажа, че тя не ме интересува, но вие сте на второ място, съжалявам. Аз не съм клоуна, който забавлява читателите си. Аз забавлявам себе си, а ако това е забавно и за останалите - чудесно… А за личния си свят - ами след първоначалното умуване човек много бързо свиква с преценката си кое е твърде лично и кое не е… а и винаги има някой по-хитроумен начин, по който да кажеш нещо лично така, че да стигне само там където трябва........
Ето линка към целия пост To Blog Or Not To Blog
Няма коментари:
Публикуване на коментар