вторник, 26 ноември 2013 г.

Митология на успеха част 2/в Имението на Иван/

Срещата с „ Имението” напомня на секс с гейша - искаш винаги да повториш ,потретиш и да продължиш .. усещаш ненатрапчивата любезност,дори сервитьорите говорят тихо като домакина... Не само не видях но и не усетих и подражателство,нито имитация пък какво да говорим за кич.. Двата метра вдигане на нивото над реката в имението е вдигнало и нивото му... Подредено но не наредено, и не видях дори една глинена статуйка- няма мече,няма коте,гном пък съвсем ...като изключим един истински ангорски заек,много жаби в реката,лястовици в параклиса,фазан в клетка,дори пауна не пуска щото ще заприлича на остров Капри или на мутренско сбирище.В" Имението "както в Румъния жива мутра не видях,виж хора много,ако искате да отидете обадете се предварително.. Наследеното е запазено,градирано ,новопостроените зидове на къщите пазят част от зидовете на старите къщи като при археологически разкопки ,дърветата са си тези от 50 години,плодни и дори не изглеждат декоративно както и тревата която е по-скоро канадска а не английска ливада/в който от дворовете каквато е била/правено е с цел безопасност на деца ,в случая неговите,три деца, възпитавани в любов към природата и красотата, и сигурно вече част от 100 те маймунки... Къщата”Вила” направена за руската тъща,се е превърнало в място за българския дух,всичко което е намерено в дворовете е останало там ,няма привнесени сърпове,ръкойки и глинени чинии,за сметка на това е запазил поне по един зид от старите къщи,части от оградите,части от комините,част от духа на това което е било.Парадокса че това са били имоти на първи братовчеди които както повечето българи живеещи наблизо не можели да се гледат,камо ли да говорят помежду си.Ако знаят какъв дух на общителност цари там сега сигурно се обръщат .... Надявам се и новата му книга да е хубава както и всичко което е създал досега. Отговорност към детайлите,няма бетон,има камък,няма мутренски барок,има библия в стаята И ПАРАКЛИС с лястовички акали на пода ,но личи че Иван ги е направил защото вярва в силата на Бог и на природата и не е голо посткомунистическо подражание на антипода-комунизъм-църква,вяра -невяра. Уникални дървени попадения –живи,говорят те са от биеналетата което прави с приложници -Книгата е на Миндов-от Трявна ,автор на чешмата в общината ,Жената с мандолината е на Адриане-румънец,куратор на изложба по приложно изкуство в Букурещ. С помощта на Иван разпознах Пръста-идеята за човешкия стремеж за проникване и за преодоляване на трудностите, И пак с помощта видях змията-Жената –змия с три проекции,приела в утробата си уста мъжкото начало....Ще продължа с третата част скоро....

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Теорията за 100 те маймунки

Ето и част от теорията за 100 те маймуни която обсъждахме с Иван от предния пост: Експериментът, наречен„Стотната маймуна”, е широко известен. Началото му е поставено през 1952 година на остров Кошима с това, че група учени поставяли на пясъка сладки картофи за маймуните. Животните харесвали вкуса на храната, но не и нечистотиите, които полепвали по тях. Главен герой в експеримента се превръща една 18-месечна женска маймуна на име Аймо, която открила, че може да реши проблема, като измие картофите в близкия поток. Тя научила на това и майка си. Маймуните, с които си играела, също започнали да мият картофите и съответно научили на това своите майки. Бройката се увеличавала. Постепенно станало нещо изумително. През есента на 1958 година 99 маймуни на острова (числото е метафора, никой не знае колко всъщност били станали) си миели картофите и една сутрин на това се научила и стотната (сещате се – пак метафора!) маймуна. Същата онази вечер почти всички маймуни от този вид започнали да мият картофите преди да ги ядат. Независимо дали се намирала наблизо или на километри далеч на острова. Когато стотната маймуна добавила своята енергия, пробивът станал повсеместен. Най-изненадващото било, че този навик преплувал морето и маймуните на остров Такасакияма също го усвоили. Този ефект е известен като ефектът на стотната маймуна. Когато в определен момент само още един човек се настрои спрямо нещо ново, полето се усилва дотолкова, че се разпространява над всички. Експеримент в обратната посока не е правен никога. Странно е, че при огромната популярност на опита от остров Кошима, на учените не им е хрумнало да се опитат години по-късно да върнат лентата обратно – да научат придобилите хигиена на храненето маймуни да ядят картофите неизмити. Първо една маймуна, после втора, трета и т.н. до деветдесет и девет, за да видят важи ли правилото за стотната маймуна и при разрушителните процеси, както при съграждащите. Вероятно защото това е по-трудно придвижване – от хубавото - Към лошото.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Митология на успеха на Иван

МИТОЛОГИЯ НА УСПЕХА НА ИВАН 1 част

Сигурно ще звуча като възторгнат рекламист,но си казах дори само този човек да беше до възпитан в Търновския университет и това щеше да е достатъчно.Познавам го всъщност от барикадите на студентките стачки през 1990,той от едната ,аз от другата а всъщност борейки се за едно и също....
Беше двигател и си е останал такъв, високооктанов бензин, разредител-както казва един приятел ..... и кво - ако при опитите се открие универсален разтворител в какво ли ще го държат-та и него трудно ще го вкараш в опаковка...
Разговорите ми с него сега не могат да се сравнят с нищо от досега познатото и затова използвам заглавието на новата му все още неиздадена книга за начало на моите бележки:
Мислел съм си че от интелигентен човек не става кръчмар-убедих се, вярно е –става стопанин , домакин,просветител,вербува ме за каузата за 100 маймунки с чаша вино и разговор,в един ръмящ дъжд,падащ като мъгла,тихо се чуват славей и жаби...За маймунките ще ви пиша следващия път....

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Зимна бирена приказка





При все че приятелите ми знаят как недолюбвам бирата-всъщност точно толкова колкото обичам виното, във Виена все пак ми се наложи да покажа уважение към традиционните бири и свързаните с тях хапвания.
Домакинът ми във първото ми нощно посещение не ме предупреди че във Виена има 2 вида заведения/ условно с български думи/-бирарии и винарни. Заведоха ме в бирария-най известната Salm brau.Обстановка като в бирария-дълги дървени маси,много хора за понеделник 21 часа и без запазването на маса никакъв шанс за сядане.
Оставих на любезните домакини избора на храна-Джолан-с голямо Д.Джоланчето бе съпроводено с хрян и горчица и още вкусовите ми рецептори възпроизвеждат леко препечената коричка.Мислех си че няма да ни стигне-напротив остана.
Аз поръчах чаша вино което последва гневната реакция на сервитьора и половината маси които ме погледнаха като еретик в католическа църква.Сори,казвам тогава бутилка вода.Още по лошо стана.Обясниха ми ,че точно тук варят бира от 1674 година.И тогава рискувах -поръчах бира-бяла,токущо сварена,мътна и ...гадна.Но я изпих както и джолана си изядох.Ха наздраве и на вас!
Да не забравя на една от снимчиците има гулаш-да не забравяме че Австройската империя е включвала и държавата с най разнообразна ,люта и вкусна храна-Унгария.

събота, 23 януари 2010 г.

Във Виена но през 2010




Сякаш че съм търсил ефекта -последния пост бе с обещание за снимки и впечетления от Виена- първия след дългото прекъсване също.След относително трудно ежедневие шансът ми отново ме доведе до прекрасната Виена-почти година по-късно и вече през зимата.Дай боже така и през 2011 и през 2012 година- за малко но във Виена.
Летенето този път бе с Австрийските авиолинии-стюардесите са надеждни както Балтийския флот.Като се сетих за стюардесите- на обратно бяха с пъти по хубави защото бяха българки но намусени както българин завръщаш се в България.В някой от другите постове следващи този ще ви постна няколко снимки от "Наш маркет"-пазар в центъра на Виена.И там единствения който се посвени да си поиска 2 евро за снимка на стоката се оказа българин.
И тъй като в началото ще ви направя достояние впечетленията ми на едро-ще се окаже че като средоточие на Европа и връзка между Балканите и Европа,Виена е запазила много фосили от българската и балканска история.А като забележиш колко много руска , индийска и персийска реч се чува по улиците можеш да си мислиш че разликата между Вавилон и Виена е в няколкото букви в името повече.

четвъртък, 23 април 2009 г.

За малко до Виена!!


От утре ще ви направя поредица от постове със снимки и коментар от пребиваването ми във Виена!!!

вторник, 14 април 2009 г.

Ко-брендирана реклама


"Титан" ли рекламира ЦСКА или ЦСКА "Титан" в това изостанало от света Скомля някъде в Северозападнала България?