За хората и спомените 4

Чакай чакай –ме спира Р.Сега ще ти разкажа за бакара на поделението - голям чешит с две присъди за убийство.Да ти кажа Мюслюм ли ,Мехмед ли беше името той даже това бъркаше но през възродителния период Михаил го направиха и като му го смениха си преряза вените и едвам го спасиха. А преди възродителния пак Мишо му викаха ,защото беше космат и с уши като олимпийската мечка от Москва 80 но скоро го виждам ,не ме позна, ама пак Мишо му викат.Та този Мишо много ги трепеше другите циганори-бой,таковане и пак отначало-та затова му викаха Лошия Мишо.Обаче особени хора са това циганите.През деня ги бие ,вечерно време се събере прайда около Мишо,той пее прочувствено цигански песни всички го гледат в устата ,плачат и ръка му целуват.На другия ден той пак ги бие ,вечерта пак песни.Ако бяха българи,нямаше да го доближат ама те ем покорни,ем добродушни.Та Лошия Мишо се ръгнал един ден на едно желязо,и до една семица му отсякоха дясната ръка.Уволниха го по болест,сбогува се Мишо ,хрисим, гласа му не се чува и само прякора му остана Лошия.
Спирам да пиша на салфетките и даже вече не слушам Р.
Замислям се колко от хората сме Лошия Мишо.Бием,таковаме и отведнъж като ни отрежат я крак ,я сърце ,я либидото на някой или им повиснат циците на другите и изведнъж ставаме хрисими,религиозни и добронамерени.
Тъй ,че мислете докато не сте провиснали и бъдете добри доколкото можете!!!!