петък, 28 ноември 2008 г.

Какво ли не прави световната икономическа криза

Г-н Ш. е 55 годишен , автомобилен инструктор ,леко възпълен с добре прикрита челна плешивост.В миг на откровение разказва за последната си курсиска:
Та тая, Георгиева-курсиската де,по–възрастна и от мене.И питам я аз - Бабе,бабе/иронично/ ти къде си тръгнала курс за шофьори да караш?
А тя обяснява ,че от 40 години работи на едно и също място-преди държавно,после общинско и най- накрая го приватизирали и го направили частно.И казва -цял живот едно и също съм правила в тая работа.И ми остават 8 месеца до пенсия а и в тази криза къде ще си намеря работа!!!
Ама преди 4 години ,един от шефовете си харесал едно младо да ме замести и ми вика –ти , Георгиева дай документ че имаш компютърна грамотност.Ако не ми представиш ще те съкратя.Що да нямам бе,пък и да нямам ще имам.Записвам се аз в центъра за обучение и за няма два месеца изкарах документ, че и компютър научих.
И му викам на онова шефче-его документа а сега и компютър ще ми дадеш-и уорд и ексел и интернет да има.А да не забравя и скенер да вземете, че е хубаво да се използува.С триста къндърми ми дадоха компютър и работя аз ,че мегабайти се дигат.
Мина една година шефа явно не мирясва.Пак до мене опря -Вика нас човек ни трябва с английски език.Дай документ или на борсата.Английски им трябвало санким англичанин е влизал в нашето предприятие!!!Ама знам вече как става -на курс,два месеца,документ-плийз,сори,дай сега шефе англичани да си говорим.
Тъз година нова двайсе-каза човек с шофьорска книжка ни трябва и ето сега съм при тебе.И давай да почваме ,че за три месеца трябва да съм изкласила.
Ш.продължава да разказва-Ужас- казва с това бабе!!!Амбициозна,с ряз тръгва с ряз спира ама на първия час се уморява и като почне да ми разказва спомени ,олисва се и аха да блъсне някого.Че не знам дали за нея стрес ама за мене два пъти, ама завърши курса.
И ми звъни една сутрин по телефона.Кажи бе Георгиева ,казвам!!!Г-н Ш. да дойдеш да видиш тука в предприятието ,че ми дали една кола с две скорости и не мога да тръгна бе.Само 1 -ва и задна има и като тръгнах блъснах на шефа новата кола.Ела да видим сега какво ще правим.
Викам си ето след толкова курсове намериха и цаката на тая жена и вече ще не ще ще я изгонят.Освен на курс за водолази да я пратят накъде!!!!

вторник, 25 ноември 2008 г.

Опиквателите на държавата!!!

Чувството за вина е благородно чувство и е свързано с чувството за отговорност. Респект или страх е понятието което ги обединява в някакъв аспект?
Страхът е усещане на примитивния човек , именно затова табуто там е формата - не прави нещо забранено за да не получиш наказание.Страхът това е усещане за ад ,за физическо наказание , за болка , за тормоз, за казани с катран и лава.
Респекта е форма на неосъзнавано отношение към реда-правя го подразбиране ,по дефаут.Респектиран е високо културния човек,моралния или религиозния.Чувството за страх се насажда,чувството за респект се осъзнава.
А за вината-това е висшата форма на отношение към миналото.Не може да имаш вина ако нямаш минало и да имаш минало пък да нямаш вина към нещо или някого.
Отговорността е градацията на страха и респекта.При нея няма пряка заплаха над индивида както е при страха или неосъзнавана опасност както е при респекта.Отговорността най –често е отношение на уважение първо към самият себе си а на следващия етап и към останалите - хора или природа.
Отношението на отговорност към природата не може да се формира въз основа на страха от закона ,от господ или държавата.Екологичното отношение се формира при задоволени всички онези елементарни нужди от храна ,вода и секс + екстри ,достатъчно за да започне човекът , чийто нужди са задоволени да мисли за това което ще остави за бъдещето си.
Именно и затова нискоинтелигентния човек може да открадне статуя за метали или картина - шедьовър заради рамката, да си хвърли боклука през прозореца, да отсече дърво за да се топли.
Предстоящите пътувания и горните мисли ме карат да отпочна един стар замисъл за фотосесията „Те опикаха България” в чест на всички тези дето толкова бързат да изпуснат телесните си течности навсякъде в и без това оаканата ни държавица.И не защото съм зелен и не защото е модерно да си екологично изглеждащ , а защото маскари всички българи а не само маскарите.
Така ,че пазете се разни разпасани и полуоткопчани,шофьори от всякакъв ред ,вид и тип. И се усмихвайте за снимката!!!

N.B.Първите снимки около 5 декември!!!


понеделник, 24 ноември 2008 г.

За говоренето по телефон

Едва ли днешният ми пост може да предостави данни за едно социологическо изследване с полза за мобилните оператори в България но пък да пробват и ако преценят ползата мога да им предоставя банковата си сметка.То така и така 13-тата заплата и „13-тата годеница на краля” и „13- тия воин” не се очертават като резонни.
От гледката на прозореца ми , в мразовития ден, в периода от 10 до 12 часа по централната улица на 38-40 хиляден град от 379 човека -65 вървяха и говореха по телефон.Мисля си ,че сигурно останалите поне до 300 имаха в джоба си същото комуникационно средство а някой от тях и по 2 броя.
Мои приятели скоро се върнаха от Дубай и разправяха как от там за да се обадиш до България струвала няколко дирхана-20 стотинки на минута.Ама от България до там с който и да е мобилен оператор –поне 4 лева на минута.А на роуминг да не ви казвам ,че следва интубиране.
Замислих се да взема да направя дарителска кампания за събиране на пари за Дубайските мобилни оператори-те сигурно гладни измират тези хора.
Утре/ако днес не ме изгонят от работа/ще направя извадка за възрастта и пола на говорещите лица, вдругиден имат ли мустаци и бради , другата седмица имат ли подплънки и сутиени.Току виж съм събрал опит и като ме изгонят да си направя социологическа агенция.Тъй и тъй предстоят избори догодина и хляб за гладни социолози,политолози и други олози сигурно ще има.

неделя, 23 ноември 2008 г.

Как е хубаво човек да знае чужди езици

Събота късен следобед е!!!Навън температурите са близо до тези за които метереолозите се канят от една седмица.
Влиза Бати,посипан със сняг и обувките му цъгъркат по терикота.Сяда и още с кафето се подкача с Пешо - който от месец е напуснал тираджииството след 3-4 години усилен труд.
-Аз ставам късно ама ти как си със събуждането.
-Не мога да спя -казва Пешо,толкоз години съм станал като часовник,5.30 и съм кукуряк а като чуя клаксон и в леглото се стряскам,мисля си ,че съм заспал докато съм карал.
То ти си ми ясен-казва Бати ама като слушам жена ти какви ги разказва не ти давам още месец да си женен.
Пешо настръхва –Е какво иска пък тя?Какво,какво –казва Бати,оплаква се , че гума от товарен камион сте сложили в тоалетната ,че само на гума си бил свикнал да пикаеш.На вестник си искал да ти сервират на обяд вместо на покривка!!!Ама една сутрин си и казал на френски :Ей, курво какво търсиш още в кабината ма??
Народа се залива от смях а Пешо важен ,важен и вместо засегнат е горд ,че е станал център на внимание.
То аз френски знам -казва ухилен, ама и с българския ако искаш да се изложиш си готов!!!!
На времето 90 -та година-разказва вече Пешо, отивам да тегля от банката в Лион едни пари.Нареждам се на касата –пред мен една мацка,ама мацка с дете ,2-3 годишно и то хубаво като майка си.
Заигравам се аз с детето,някоя друга дума знам на френски,то току се учи да говори,закачам го,то се закача ама аз все майката гледам и едни щури мисли ми идват на главата.И по български и на български каквото и мисля тихичко и го казвам и и се усмихвам щото тя се обръща назад да вижда как си играя с детето.Тя се усмихва а аз и нареждам на български:Бе то детето хубаво,ама аз тебе ако те закача,че като те почна,че като те подкарам,че като те подигна,че като те подпра и другите всичките дето ми бяха в главата и ги казвам а пък тя се усмихва все така възпитано.
И хептен накрая със същата усмивка и на чист български ми казва:
Тука ли ще ми го сложите господине или да отидем до тоалетната.
Тя била българка женена за французин, нейната мама ама можеш ли да предположиш от някъде???

сряда, 19 ноември 2008 г.

За поповете и алкохолните изпарения

Р.казва-Взе си бела на главата с жена ми!!
Ама чакай докато не е дошла да ти разкажа за поповете и москвича.
Напихме се с едни приятели след един лов ама много човеко,едвам гледаме.Но сядаме на Т. в джипа и тръгваме да се прибираме.На мостчето ,след завоя отдалеч гледаме един москвич спрял и около него един поп,обикаля,дигнал капака и рови.Спираме нашата кола и слизаме-все пак попа човек в униформа ,ще му помагаме.Гледам /аз понеже като по- трезвен карам колата/попа пиян а вътре в москвича още два попа седнали ама и те пияни.
Нашите трима и те пияни и аз се мъча да ускоря комуникацията и да свършваме по-бързо ,че току виж други с униформи дошли.
Попа хълца,а от нашите-С. доктор,И-компютърен специалист и Е.той по принцип освен от пиене от друго нищо не разбира.И се почва разговор на тема-какво и има на бараката:”Прекъсва”-прекъсва разговора ни единият от по повете.
Нашите и те завират глава в отворения капак сякаш ,че нещо разбират.Е.- най –много бърка под капака,развива,завива,прави някакви дълбокосмислени изводи и така половин час.Мръсен ,черен и нарежда на попа-шофьор, който като един Батман помята расото напред -назад за проветрение ,че навънка 40 градуса на сянка:Пали попе!!!
Сяда попа и върти ,ама не ,нищо,и тъй половин час.След много зор ги натоварвам нашите в нашата кола а поповете ги оставяме до москвича.
Пътуваме,ама аз най-трезвен и най -пищисан и му викам на Е:
Ей ,ти дето от нищо не разбираш какво се правиш на майстор ,че и свещите буташ.Е.ме гледа едвам едвам,току вече придрямва и вика-Аз нарочно им размених свещите, бе –за да не могат хич да запалят ,че колкото са пияни ако тръгнат току виж се претрепали и грехота от бога.
Бря, какъв човек ще излезе тоз нашия Е.-благочестив и съзнателен,не ни вижда колко нии сме пияни да извади нашите свещи ама за хората мисли.

вторник, 18 ноември 2008 г.

За циганите и интелектуалната собственост!!!

/благодаря на Н. за поста/

И щото сме се усамотили мъжете в едната стая и почваме да ставаме съмнителни, влиза Н.-благоверната на Р. и изобщо не ни вярва , че си говорим за казармата.
Опитвайки се да я убеждавам вадя доводи ,а тя докато ме слуша със салфетките дето на тях стенографирам разказите избърсва масата!!!!
Аооооооооооооооо!!!Какво и чуха ушите ,че и на комшиите им даже!!!Съсипа ми труда /то затова събота и неделя нямаше постове/.
Че аз откъде да знам ,че от нея ще излезе чудесен автор за блога.
Намести се при нас и взе думата:
Ти ,Р. много много не го слушай какво разказва,той тези неща от мен ги е чувал.
Р.остана с отворена уста и не продумва.,само леко изохка и с тънък глас отрони:Да де, вярно то ти беше в строителни войски ,аз кога съм ходил в казармата.
Ако искаш тема за циганиите -продължава Н.–мене ще слушаш.Нас блока ни се намира в центъра на циганската махала в Пловдив.И тъй е строен ,че чак е вкопан и третия етаж- емен първи.То понеже баща ми голяма клечка беше в Пловдив и апартаментите той ги раздаваше,на нас ни взе най- гадния най-малкия и на последния етаж и не къде да е а в циганската махала.И то що? За да не говорели хората ще кажеш санким те все нас са гледали.
Аз като малка и цигански почти научих.Това сандже,просия,кон да язда-ехее,знам го от първоизточника.
Ама ,много се промениха това нравите и там-казва Н.То преди 10 ноември,до 22.00 купон,после се товарят в ладите-все лади и волги имаха ,аз циганин с москвич не съм виждала.И изчезват някъде да крадат !!Върнат се към 24.00 и купона продължава.И музика,музика!!
Това”Малина,Малина” на Кали и аз можех да я изпея-даже след толкова години ми липсва вече.Аз уча за кандидатстуденски изпит- Пенчо Славейков а отвън-Малина,малина.
А сега като отворя прозореца и Мадона или черна музика.Няма чалга,няма фолк а Пъф Деди и Сноуп Доги Дог.Интегрират се явно !!!
Всяка къща компютър,скайп и дата .бг.и теглят.И виждаш ли ако в България нямаше интернет пирати ,все още Малина щяха да си слушат.
Сладкогласна тая Н. не можем трима мъже думата да вземем от нея. Хубаво ,че я викнаха децата от другата стая.Излиза тя -ама вика-след малко пак ще дойда пък ти каквото не успя да запишеш питай аз и други ще ти разкажа.

понеделник, 17 ноември 2008 г.

За хората и спомените 4

Чакай чакай –ме спира Р.Сега ще ти разкажа за бакара на поделението - голям чешит с две присъди за убийство.Да ти кажа Мюслюм ли ,Мехмед ли беше името той даже това бъркаше но през възродителния период Михаил го направиха и като му го смениха си преряза вените и едвам го спасиха. А преди възродителния пак Мишо му викаха ,защото беше космат и с уши като олимпийската мечка от Москва 80 но скоро го виждам ,не ме позна, ама пак Мишо му викат.Та този Мишо много ги трепеше другите циганори-бой,таковане и пак отначало-та затова му викаха Лошия Мишо.Обаче особени хора са това циганите.През деня ги бие ,вечерно време се събере прайда около Мишо,той пее прочувствено цигански песни всички го гледат в устата ,плачат и ръка му целуват.На другия ден той пак ги бие ,вечерта пак песни.Ако бяха българи,нямаше да го доближат ама те ем покорни,ем добродушни.Та Лошия Мишо се ръгнал един ден на едно желязо,и до една семица му отсякоха дясната ръка.Уволниха го по болест,сбогува се Мишо ,хрисим, гласа му не се чува и само прякора му остана Лошия.
Спирам да пиша на салфетките и даже вече не слушам Р.
Замислям се колко от хората сме Лошия Мишо.Бием,таковаме и отведнъж като ни отрежат я крак ,я сърце ,я либидото на някой или им повиснат циците на другите и изведнъж ставаме хрисими,религиозни и добронамерени.
Тъй ,че мислете докато не сте провиснали и бъдете добри доколкото можете!!!!

събота, 15 ноември 2008 г.

За хората и спомените 3

По късно-Р продължава:

Колко писма съм написъл и колко съм прочел ама нали съм даскала на поделението.Идват ,гледаш ги големи мъже ,с по две присъди,кои ебал,кой бил ,ама идват ,носят лист и викат пиши даскале,че аз не мога.И аз пиша-диктуват-Айше,Севим,Джанъм,Либе,диктуват,диктуват,че и без да разбират проверяват после какво съм написал.И всяко писмо свършва с разперена ръка,нарисувана и между пръстите пиша с четири букви-обич!!!!И плачат, големи мъже с татуировки и на хуя си даже но плачат.Колко цигански сълзи на рамото ми са текли толкова дъжд не ме е валял.

Прекъсвам Р.-нали все бързам!!!Че хубаво ,че ги пишеш ама после кой ги чете? Е явно и от другата страна има даскали щото след някой друг ден пак ме вали дъжд,като чета отговорите.

На края на първата година си замина доктора и не се върна.А 300 човека без доктор не могат.Вика ме старшината -от понеделник –си и доктор.Как бе другарю старшина аз не разбирам от това?Как не разбираш бе нали си даскал.Абе даскал съм ама съм учил за географ а от докторлък нищо не разбирам.Нищо бе вика старшината то от докторлък и пациентите ти не разбират.Има там един учебник останал от доктора,обличаш бялата манта ,четеш от книгата ако не се справяш ми се обаждаш по телефона.
Тъй и стана.Първия ден обличам мантата,коридора пълен-20 човека пациенти.Докато влезе първия ,и в коридора се чува рев и тропот ще кажеш, че лъв е влязъл.Отварям вратата ,в коридора гледам старшината с един дебел сап в ръка а а всичките потенциални пациенти избягали през прозореца заедно с касата.Казах ли ти че ще се справиш бе-вика страшината-всички са излекувани.

Друг път ще ви разправям как се правеше инвентаризация ,че ми натежа езика от спомени.

Къв кеф било да си видиш първия коментар!!!Прилича малко на първото ти дете,не можеш напълно да го обичаш защото все още не осъзнаваш какво си получил!!!Благодаря Анонимнико,спомням си спомените споменати в спомена ти.Ще ги спомена по-късно!!!!

петък, 14 ноември 2008 г.

За хората и спомените 2

След датието на 10 ноември си говорим с Р. и Т. за едно време:
А знаеш ли какво е строителни войски като твърдиш ,че помниш комунизма- казва Р. и какво е да караш казарма там ? Аз завърших висше , и на военната комисия се сблъсквам с един доктор ,глупав и самонаден , скарахме се и оня вика -Сега като си отворен ще те пратя в строителни войски.И ме прати!!!!
Голям ужас братле.На първоначалното обучение -двама с висшо и 500 с детска градина-повече не са учили.Първите два месеца спахме двамата висшисти на едно легло ,гръб с гръб.,ай си се обърнал ай си го отнесъл.
На влизане в поделението ни посреща старшина НАЧЕВ-както каза строг но справедлив-и прост и крадлив като фатмак от БНА.То не стига ,че братята мангали си миришат,то не стига, че рядко се къпят ама и той за 2 години сапун и прах дето трябва да им дава го прибира и продава.А командира –полковник от ВАРНА.Основното му занимание беше да организира художествената самодейност и да трепе плъхове. Полковника като един жив предшественик на Костурица сутрин събира болните и цел ден един пее ,друг бие барабани,трети го в уста целува......–Оп ,Оп –спираме разказа му с Т.-Уля се!!!!

Да де ,казва Р. и продължава с разказа : а другите играят кючек,цял ден, цял ден , до 14 когато почва ловът на плъхове!! Сигурно в предишният си живот Полковника е бил Мъжът –котка - голяма и тлъста.В 14.00 часа събира ротата на развод и всички с по една кофа.А той седнал на единия край на плаца и:

-Георгиев бегом бе, сипи кофата в ляво -боеца бяга и сипва кофата в дупката,

-Иванов ти десет метра на ляво-и така 300 души докато изскочи плъха полуудавен от някоя дупка.И 300 човека го гонят из двора с войнишки лопатки,който го убие-награда.
Полковника - вижда ме висшист ,единствен сред 300 човека и вика - Виж сега Р. отпуск искаш ли? Искам ,казвам.Искаш я ама трябва тез хора да ги научиш на кого си дължат хляба ,че проверка от СОФИЯ ще идва.Бе да ги науча ама как да стане за една седмица.И почвам аз, сутрин вечер, кой и е Аспарух, кой е Крум, кой е Г.Димитров, кой е Т.Живков- той е ,че нали казаха да знаят кой дава хляба.
Една сутрин идва проверката-един майор,дебел ,дебел.То не знам тези офицерите в Сухопътни войски там ли напълняваха или само дебели ги набираха ама аз един слаб не познавам.И почва да задава въпроси,ама мойте ученици, щашисаха се и мълчат. Оня като Стефчов от „Под игото” пита ,тишина,този дига ,оня дига,те мълчат. Разбрах аз сериозността на положението ,дигам ръка -редник Р. и отговарям.Ама въпросите много станаха все аз отговарям, съмнително стана.И пита майора-Ти къв си бе редник?.Ставам аз,почти като Тошко от Биг Брадър и мънкам - майка нямам ,татко почина но благодарение на другаря старшина и на другаря командир ,на партията ,на армията ,на родината се научих да чета и да пиша.!!!!
Братята мангали се хилят и то не на мен ама на майора.Ама нейсе не разбра ,тръгна си!!!!........

Виж сега –казва Р-айде почивка ти давам малко ,че те заболя ръката да пишеш по тези салфетки.Утре ще продължа със спомените!!!

сряда, 12 ноември 2008 г.

За хората и спомените 1


На 10 ноември чета по блоговете как едни необлизани 20 годишни деца пишат спомени за комунизма. Че и Дзвер в чорбата и той /гледам му снимката сигурно и той е в годините там някъде и той пише -как и кой имал лего, кой ял тик -так/.

Ето и линка към : http://dzver.com/blog/

Почудих се почудих и си викам я и аз да изпраскам едни спомени за онова време поне във веселата му част.
Лека му пръст на баща ми/идеалист си беше човека и тъй си замина от тоя свят с идеалите си/ ,че той разказваше навремето:
Й.-
бригадир на зеленчукопроизводителна бригада ,български турчин, герой на социалистическия труд ,по онова време засял много рядък и месест сорт червен пипер ,донесен нелегално в България от Бончо МИТЕВ - посланник в УНГАРИЯ на времето.
Та раснал пипера, поливали го, плевили го ,станали едни чушки- кюфтета от месото им да печеш!!!!
По това време на бригада в града били бригадири от ВИТИЗ - отбор юнаци дето за 30 дни били свършили алкохола и по заведения и по магазини и по къщите на хората.Общинския комитет на партията възложил на бригадирския щаб студентите да приберат пипера от блока.Пратили фотографи и кореспонденти от централния печат.Към обяд отива бригадира и що да види - 20 човека/най - трезвените/ търгат пипера с корените и го носят на сянка под дърветата където другите двеста го обират от стръковете и го редят в щайги.Бригадира дето чакал още две реколти пипер от стръковете как не получил инфаркт.В този момент пристига първия секретар на партията с цяла кавалкалда журналисти и фоторепортери.Фотографите щракат.Бригадира иска да си излее недоволството,зачервен ,че чак пребледнял пита първия тихичко:
Да ви кажа нещо другарю първи секретар.
а първия секретар на партията казва на кореспондентите –
Ние от журналистите тайни нямаме ,кажи сега бай Й. и пояснява-Това е човека дето е направил пипера .
Бригадира се стъписал,то и бе това притеснен а първия подава топката – казвай казвай.Бригадира –поглежда към първия и пита пак ама да казвам ли ? Казвай бе снизходително поглежда към него първия.А бригадира се изправил пред всички и казва ”Другарю Първи секретар да ти таковам майката и студент , таковаха ми пипера.Конфузия по трасето!!!!
А то щото турците нямат среден род , човекът не искал да псува първия а само да такова майката на студентите ама как само прозвучало.

И не случайно чушките горе в снимката в дясно са зелени-то ония студентите ги изтръгнали с корените и повече червени не са се раждали!!!!

вторник, 11 ноември 2008 г.

За хората и традициите!!!


Т.природно интелигентна и хрисима жена споделя :
На кака ти Дочка на сватба на синът им бяхме.Ти нали знаеш ,те 70 годишни старци ,защото синът им осиновен го взеха и сега той на 36 години сватба прави.Гледаха го като писано яйце,понеже друг нямаха.И помагам аз питката правя,комшии сме,как да откажа.Гледам време идва да идват гостите в къщата ,кака Дочка с една лекьосана престилка с гумени галоши и стара басмянка облечена,търга една глава лук и де от лука , де от радост и мъка проплаква , забърсва се с ръкава на басмянката и пак търга. Бащата на младоженеца и той със едни стари дворни панталони, бархетена риза на 40 години пълни вино в пласмасово шише.

Че и викам- како Дочке айди остави лука на мен, иди се нагласи, облечи се , че и на бати Иван един панталон и риза нагласи.

Бърше се тя с ръкава и вика:чи аз ко ми има ,аз и тъй мога.Викам, како Дочке подгответе се за случая,ще се изложите пред гостите зная една стая с нови дрехи имате.Имам аз –вика кака Дочка имам ама ги пазя за по- таквиз случаи.Тя за погребението пазела дрехите,виж я колко и акъла!!!
А сега за мъжът и -ходил на доктор в града.Но е всезнайко и като му кажеш нещо –той се вика аз знам и човека не оставя да се доизкаже даже.

Предписал му доктора лекарства и току да му каже как да ги пие и той –аз знам .Аптекарката и тя –той пак –аз знам.

Минало седмица ,излекувал се той и на контролен преглед.Пита го докторката как е - добре съм вика докторке ,ама пусти хапчета трудно ги гълтам. Докторката викала , че с вода ги пий като ти е трудно.Той викал ,че аз тъй го правя , даже и ги режа с ножа на 3-4 парчета ама пак трудно преглъщам ща знаеш,калпави хапчета си ми дала нещо.

Гледа докторката тя свещички му предписала ама той нали всичко знае, цепи с ножа ,пие вода и гълта ли гълта.А горе на снимката -сигурно така е изглеждал мъжът на кака Дочка като е гълтал свещичките!!!!

понеделник, 10 ноември 2008 г.

За Йовко Ламбрев и как блоговете се превръщат в бродове!!!

.............Аз съм доволен, че имам блог - той ми помага да общувам с много и различни хора по много адекватен начин. Учи ме да споделям емоциите си и да не ги затварям в себе си, където те нямат особен смисъл да стоят в дълбока тайна. Учи ме да мисля отворено и мащабно, да тренирам изказа си и мисленето си към по-виртуозни нива, да ценя и защитавам своето мнение, без значение дали останалите са съгласни с него. Учи ме да имам своя позиция, базирана на моя преценка и да не се боя да я поставя публично на дискусия, учи ме да не бягам от конфликтите в позициите, а да търся читав начин ги решавам някак. Учи ме да бъда себе си и да се връщам ако е нужно назад в този си Аз, който може би съм забравил или е трябвало да изоставя в миналото. Учи ме да не се страхувам от сянката си и да не ми пука за хората, за които по дефиниция не следва да ми пука. Учи ме дори да приемам нормално раните си, които ми биват насяни или евентуално биха се появили отнякъде.

И все пак конкретно на въпроса защо го правя? Отговорът е много простичък! Правя го за себе си и защото ми харесва. И защото е забавно. Моят блог е ориентиран към мен самия, зная че има голяма публика и няма да е възпитано да кажа, че тя не ме интересува, но вие сте на второ място, съжалявам. Аз не съм клоуна, който забавлява читателите си. Аз забавлявам себе си, а ако това е забавно и за останалите - чудесно… А за личния си свят - ами след първоначалното умуване човек много бързо свиква с преценката си кое е твърде лично и кое не е… а и винаги има някой по-хитроумен начин, по който да кажеш нещо лично така, че да стигне само там където трябва........

Ето линка към целия пост To Blog Or Not To Blog



За свърталището на чорапи

Вече 4 месеца следя г-жа АТИПОВА.Ове е стил,както казват сърбите!!!Четете „САЛИ РАЙТ срещу WS TELESHOP и ми кажете ако до всяко добро същество застане поне още едно подобно същество какво ще настъпи тогава....?

Ето и линка към поста:

http://atipova.wordpress.com/


За хората и световната финансова криза!!!

Успяваме да вечеряме заедно с Р. и снощи беше нощ на световната финансова криза.
Знаеш ли -казва -в неделя бях в Ябланица, разчиствам багажа след преместването и решавам да подаря на комшията чувал със стари дрехи. А комшията е непоправим циганин , ВАСКО ,млад ,с шест деца ,без жена , без пари ,без зъби, безработен и безметежен.
Влизам в тях, разграден двор,наш ВАСКО забелил зъби бели кабел.Здравей комшу - викам той явно стресиран, че го хващам с краден кабел се гледа в ръцете и мълчи.Викам комше как е положението??Мълчи още няколко мига и промърморва-криза ,комшу, световна финансова криза. Заварва ме неподготвен с констататцията си. Казвам си явно телевизия гледа,радио слуша то кой не се извъртя да говори ,има ли няма ли световна финансова криза у нас.И що бе Васко-питам пак аз?

От 10 лева комшу алумина стана 3 лева и пунтовете не купуват че фабриките затворили , бе как ще ги храня тез деча.

Тръсвам му чувала с дрехите и си мисля да му обясня че ЛЕМАН БРАДЪРС са виновни за цената на алумина ама знам,че като чуе за брадърс едва ли ще усети че е банка а не индийски филм та се спирам.

неделя, 9 ноември 2008 г.

Това е ВАСКО от утрешния пост за Хората и световната финансова криза!!Както забелязвате от снимката дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa му uмa noвeчe здpaвu зъбu oт него!!!!

петък, 7 ноември 2008 г.

За хората и образованието

Л. е от оная интересна част на българската образователна система при която множество хора се занимават не с това което трябва.Р. пък е с три такива професии – и даже градиращи - ветеринарен техник , хуманен фелдшер и правоспособен юрист но продава онова дето си гълташ стомаха от него, все ми бяга от ума префърцуненото му име.И като му се обадя че ми трябва професионално все ме пита по коя точно специалност да се подготвел.Това с префърцуненото име беше Калорекс,сетих се!!!
И си лентяйстват в едно заведение Р. и Л. и се надлъгват а пък аз записвам на салфетки и после в блога......!!!!

Та Л. след като обсъди няколкото преминаващи учителки подкара темата за образованието.И заразправя как в ония демократични и осенени с революционен дух времена местния бизнесмен С./ който пък по професия е миньор/ натрупал пари от препродажба на месо и отворил верига от видеотеки..
Стоя си , казва Л. преди десетина години на кафето идва С. ,сяда замислен и пита:Ти интернета познаваш ли го?
И аз си викам –Бре човек на възраст ,при все с 8 клас образование но явно му е дошло желанието интелектуално да се развива!!
А той вика: Кой е тоя интернет, вика ,да ме запознаеш с него, че не е добро положението.Що бе бати С. -питам аз,защо на тези години искаш да си на курс за Интернет?
А С. продължава:Тъй ,тъй ,такъв кур
ще му сложа аз на тоя Интернет Ако не можеш да ми го обясниш,покажи ми баща му аз не може да не го познавам!!! Заради тоя интернет ми спря бизнеса с видеокасетките бе , всички сега при него ходели!!!Кой е тоя и за какво се бори........?Ще го предупредя ако продължава така ще му викна мутрите от Варна да го начупят!!!

Аз стоя замислен и още не реагирам щото ще се изхиля а той става и продължавайки да псува тоя пусти интернет се отдалечава.
Р. и той има преживявания със С. и довършва темата:
На мен пък ми се хвалеше как си купил петифурник!!!
Двамата с Л. едновременно питаме-Какво е това петифурник?
Р.- И аз казва, тогава това го попитах а той настоява петифурника това , петифурника онова.А от магазина си купи картофи да си ги опържел в петифурника.
А ,възкликваме всички той явно фритюрник е имал предвид!!!!

Р.доволен ,че ни е разсмял ни изпъжда да ходим да си повишаваме образованието!!!!

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

За Еленко и самурайския девиз!!!

Поради важността и непреходното значение на Еленко за блоговете и интернет културата, а и факта , че съм нов в бранша, публикувам част от негов пост и му благодаря , че ме запали. Пфууу,само да не изгоря!!! Четете и се палете и вие -важи за теб ,Пеми!!!!
-Ако започвате блог, примирете се с факта, че първите 6 месеца няма да получите обратна връзка, пари или запознанства със секси читател(к)и.
-Преговорете самурайското мото, че "който не очаква благодарност, никога няма да бъде разочарован" и карайте напред.
Ето и линк към самата статия http://www.eenk.com/?p=413.

За хората и кучетата 3


Б. моят майстор де ,45 килограма ,58 години, жилав ,с мустаци , черничък и е нахален точно колкото кучето си.


Докато работи, ме вижда как посягам да ритна кучето му щото то пак яде от чинията на мойта овчарка и не само яде а и най големите парчета избира!!!
Спира да работи и ми вика:Ей ,младо момче /той така ми вика или патрон или младо момче/слушай сега да ти споделя нещо!!! И разказва как М.запален ловец , отишъл при доктор С. и той ловец и му разправял: „Докторе, искам да ме заразиш от най-заразната срамна болест. Сакън бе ,смутил се доктора – как така. Аз ги лекувам тези работи ,не ги заразявам хората.Тъй ама аз искам да ме заразиш.И що така бе?
Виж сега викал, докторе-мойта жена любовница на кмета , на кмета жена му я такова горския.И той горския ща ми рита кучето а?
Гледам го ,гледам го и току да му кажа„Ей ,мангал ти кого плашиш бе”!!!
Ама нали е забавен с опитите си да разказва неща дето не ги разбира междувременно успява да ми изкрънка 50 лева ,за напред да си имал, че и цигара пали.Ама майстор ,какво да го правя ще го търпя ,че и него ,че и кучето му?

сряда, 5 ноември 2008 г.

За хората и магаретата


Р. тази вечер пак е на вълна животни!!!!Разказва за Б.като за известен в града си зевзек. Н.-приятел на Б. си купил магарица и то бяла ,кръстил я Ани , а Б. си падал по бели магарета повече от бик червено, не вино де!! /Това на снимката е Ани,не се чудете ,че не е бяла,почерняла е от изживеният шок/.
Пийнали си една вечер двамата и в съзнанието на Б.се появило сексуалното намерение да „оправи” магарицата –абе любов общо взето казано, необяснимо желание както и много други неща в живота.Поискал той от приятеля си да му разреши да прави секс с магарицата ама оня и той се запекъл -„Не, казъл не може,аз да не съм купувал бялата магарица ти да я качваш”.Ти ще я качиш ако аз теб кача! Сакън бе казъл Б. какво е общото между дупето на магарицата и моето дупе?
Общо не общо като не даваш и аз не давам.
Ама на Б.като му е несподелена любовта!!!!Почнал той да обикаля около къщата на приятеля си нощно време,един път, два пъти-една нощ прескочил оградата и в обора.Носил си сух хляб и при магарицата,от приказка на приказка ,с малко приказка, с малко бой се приготвил нашия човек секс да прави, ама магарицата висока а той почти НАПОЛЕОН-и ако не толкова умен то поне толкова нисък.


П.С-В поста за малките хора ще ви разкажа за Наполеон а сега да продължим с Б.


Взел Б.една кофа,качил се на кофата,смъкнал панталона си те станали на букаи,и почнал.Ама пуста му магарица,аха да стане работата и тя се премества напред ,слиза нашия човек, пак слага хляб отпред, пак мести кофата, пак смъква гащите и пак се наглася .Ама кофата ли издрънчала,или магарицата въодушевена от любовни трепети промрънкала и собственика и хоп в обора. Гледа на месечината едно голо , бяло дупе качено на кофа. Че като му се метнал .......... Ох, ах , станала тя една каквато станала.


Посрамени но доволни!!! А магарицата я заклали и на кюфтаци и я и изяли щото станала повод да се сродят.

вторник, 4 ноември 2008 г.

За хората и рибите


Р. тази вечер липсваше но за сметка на това на Я и П. устата им не спряха, хем за ядене и пиене имаше но от карловското вино по географска тема стигнахме до Паничери дето е до Старосел и могилата „Костадинов ден”.В приказките де!/в дясно е снимката на могилата дето е била пукотевицата/
И П.запленен от шумотевица разкри как една вечер бил в района на могилата-а П е иманяр заклет и рибар браконер от малък и как иначе като си роден в район дето и шапката ти е историк и хайдутин по рождение.И вика той /щото наистина викаше/ под могилата блато има и горе от могилата 25 метра високо и що да не хвърля царевичка и попово прасе ,пък то докато си копам,ако се хване нещо ,берекет щото дали горския ще ме бие или охраната на археолозите –все бой де!!! Хвърлих ,копам си, тъмно, пак копам, пак тъмно ама шумно щото отсреща след блатото –браконери,гърмотевица , бой , бриникета хвърчат, прасета цвилят /опа,опа/ и викам си поне месо ще ядат хората. Ама на развидиляване, тъй и тъй един нощен трудоден мина , викам от склона айде поне въдицата да изтегля и тегля,тегля ама тежко върви викам ей поне риба хванах ,че и голяма и тегля и по едно време една голяма риба изгрухтя.
А то прасето ранено с медицинска цел легнало долу в тинята и хапнало царевичката от въдицата и айде.Ще ми ядеш мамула а?Лупа ,тупа с мотиката и във Варбурга!!!!

А след ръкоплясканията Ю.разказа как оня дето се сношил с „бялата магарица”/тема на поста” за хората и магаретата”/ хванал с въдицата заек ,щото като хвърлил такъма , прехвърлил гьола и от отсрещния блок хванал зелка и докато дърпал един заек хапнал зелката.А този същия беше хващал и воден таралеж и го заменил за 18 килограмовия шаран на един друг лапнишаран.А то истински таралеж закачил на куката ,подържал го във водата и като го изкарал , заразказвал че воден таралеж е хванал и че би вкусен.Та като няма риба и таралежа е риба.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

За хората и нуждите

Т-един невероятен приятел и бивш - баш парче началник разправяше как в ония революционни години отива да разкрива кражба в едно село. Откраднати са 20 агнета от кошара в края на селото.Личи си спряла кола с ремарке,натоварили агнетата от кошарата и изчезнали-циганска работа.С групата разследващи е и млад експерт-криминалист току що завършил школата в Симеоново ама жив случай не виждал.
Та обикаляйки местопрестъплението, Т. и групата видяли
едно човешки л. - голямо и завито с връх, цяла купчина почти и майтап решили да си направят с новобранеца. Обяснили му ,че после на л. се прави вкусова проба /за да разкрият извършителя/и му разпореждат да вземе проба. Мрънкал оня ,надигало му се ама ще не ще отишъл и взел проба.До купчинката, хартийка дето се бил избърсал оня с нуждата.И – разправя Т. слагам аз ръкавици ,вадя една пинсета и с вид на учен разтварям хартийката.Хартийка хартийка,цял акт за нарушение по КАТ на лада комби от съседното село.

Току гледам ,казва и ладата минава покрай нас. Фююююююууу , свиря му аз на оня с ладата да дойде. Питам го ей ти що сра тука бе.Пък оня вика- Господин Началник ,прост циганин съм аз ,че агнетата откраднах, откраднах ама после от страх , голяма нужда ми дойде ,свършх работата ама хартия като няма ,бръкнах в сенника и с квото има.Ама прост циганин съм аз ей ,прост съм.
Смут в групата,най много в Т. ама си мълчи.Тръгват си ,оня с белезници,ама от всички най доволен експерта и викал на Т.-хубаво че го разкрихме тоя господин Началник , преди да се наложи да му ядеш л. че иначе се отказвах от тази работа още на другия ден.

Снимката в дясно е на овца от кражбата.Поставих тази снимка защото можеше да поставя и друга, нали??!!!!

След ръкоплясканията Т. разказа как отишли с неговия директор на банкет поканени от техни подчинени.Банкета в едно помашко село където има язовир ,стопанисван от техен подчинен-селски полицай.Хубаво вървяла веселбата, напоителна, риба ловили ,нищо не хванали ,ама докато яли явно някой е хванал нещо и тръгвайки си началниците виждат в багажника на нивата –една торба с 2 риби, ама си траят.Сбогувайки се към тях се приближава селския полицай и с най- възможната мазна усмивка заявява – Господин директор вашата риба е по –голямата от двете от ония в багажника.Сиреч да не стават грешки.Почти като –господин началник твойта терца уби мойто петдесе!!

За хората и кучетата 2



Вече знаете , че Р. докато обядва е в готовност да направи най - малкото социологическо проучване на разнообразни теми. Смятай колко е добър на вечеря!!!!
Напоследък пак е подкарал темата за кучетата.Според него циганските кучета са плод на особено генетично –социален експеримент, включващ народопсихология , физиогномика и всичко това облечено в типично моден дизайн.
Та по темата:
-според Р. биват
рижи ,със стърчащи опашки, злобни, малки, ръмжащо лаещи и твърди че всичките са със мустаци.
И не че е расист а само географ но констатира че циганските кучета сякаш самите цигани ги правят от време на време.На такива цигании са способни.......
Бил поживял малко в Ябланица и там къща до къща, куче до куче ,ама вика-български кучета, даже един англичанин на склона дето живее и той българско куче има.Абе пак лаят, ама по български , тъй културно , съзвучно и причино- следствена връзка в поведението им намира - като му викнеш или му дадеш за ядене спира.
Но циганските се различавали а знаеш ли казва в Угърчин дето и аз като географ не бях ходил точно до циганската махала има най безмислената магистрала с четири платна и си караш и изведнъж от 4 платна пътя става едноканален и си карам аз пасата и казва 6 кучета , легнали на пътя, заели го целия, големи и нетипично цигански и си лежат и не мърдат.Аз свиря , ръмжа с двигателя и те ръмжат и не мърдат,давам в дясно и те ,аз в ляво и те така.Пък и големи ай съм ги блъснал ай съм си попилял радиатора!!!
Давам полека,викам ще мина между тях,ама те заели пистата и .... . Отворих прозореца хвърлих за ядене,даже и не помръднаха,хвърлих едно тежка и ръждива гайка от колата,с пистолета гърмях във въздуха все пак,лежат и само ръмжат.

И накрая върнах се де по друг път минах!!!