За хората и спомените 2

След датието на 10 ноември си говорим с Р. и Т. за едно време:
А знаеш ли какво е строителни войски като твърдиш ,че помниш комунизма- казва Р. и какво е да караш казарма там ? Аз завърших висше , и на военната комисия се сблъсквам с един доктор ,глупав и самонаден , скарахме се и оня вика -Сега като си отворен ще те пратя в строителни войски.И ме прати!!!!
Голям ужас братле.На първоначалното обучение -двама с висшо и 500 с детска градина-повече не са учили.Първите два месеца спахме двамата висшисти на едно легло ,гръб с гръб.,ай си се обърнал ай си го отнесъл.На влизане в поделението ни посреща старшина НАЧЕВ-както каза строг но справедлив-и прост и крадлив като фатмак от БНА.То не стига ,че братята мангали си миришат,то не стига, че рядко се къпят ама и той за 2 години сапун и прах дето трябва да им дава го прибира и продава.А командира –полковник от ВАРНА.Основното му занимание беше да организира художествената самодейност и да трепе плъхове. Полковника като един жив предшественик на Костурица сутрин събира болните и цел ден един пее ,друг бие барабани,трети го в уста целува......–Оп ,Оп –спираме разказа му с Т.-Уля се!!!!

Да де ,казва Р. и продължава с разказа : а другите играят кючек,цял ден, цял ден , до 14 когато почва ловът на плъхове!! Сигурно в предишният си живот Полковника е бил Мъжът –котка - голяма и тлъста.В 14.00 часа събира ротата на развод и всички с по една кофа.А той седнал на единия край на плаца и:

-Георгиев бегом бе, сипи кофата в ляво -боеца бяга и сипва кофата в дупката,

-Иванов ти десет метра на ляво-и така 300 души докато изскочи плъха полуудавен от някоя дупка.И 300 човека го гонят из двора с войнишки лопатки,който го убие-награда.
Полковника - вижда ме висшист ,единствен сред 300 човека и вика - Виж сега Р. отпуск искаш ли? Искам ,казвам.Искаш я ама трябва тез хора да ги научиш на кого си дължат хляба ,че проверка от СОФИЯ ще идва.Бе да ги науча ама как да стане за една седмица.И почвам аз, сутрин вечер, кой и е Аспарух, кой е Крум, кой е Г.Димитров, кой е Т.Живков- той е ,че нали казаха да знаят кой дава хляба.
Една сутрин идва проверката-един майор,дебел ,дебел.То не знам тези офицерите в Сухопътни войски там ли напълняваха или само дебели ги набираха ама аз един слаб не познавам.И почва да задава въпроси,ама мойте ученици, щашисаха се и мълчат. Оня като Стефчов от „Под игото” пита ,тишина,този дига ,оня дига,те мълчат. Разбрах аз сериозността на положението ,дигам ръка -редник Р. и отговарям.Ама въпросите много станаха все аз отговарям, съмнително стана.И пита майора-Ти къв си бе редник?.Ставам аз,почти като Тошко от Биг Брадър и мънкам - майка нямам ,татко почина но благодарение на другаря старшина и на другаря командир ,на партията ,на армията ,на родината се научих да чета и да пиша.!!!!
Братята мангали се хилят и то не на мен ама на майора.Ама нейсе не разбра ,тръгна си!!!!........

Виж сега –казва Р-айде почивка ти давам малко ,че те заболя ръката да пишеш по тези салфетки.Утре ще продължа със спомените!!!