http://micoff.blogspot.com/2009/01/urban-jungle-vol2-49.html
Мила ми Мила,както винаги си перфектна!!!Ех ,защо не бях по -млад?
понеделник, 26 януари 2009 г.
неделя, 25 януари 2009 г.
Провокационни
Провокиран от ареста на корупмирани полицаи ,В. който от 10 години пребивава в Казахстан разказва:И там е така човеко ама парадокса е ,че като те спрат,трябва да слезеш от колата и задължително да прегърнеш и целунеш три пъти спрелият те орган на властта а после вече в зависимост от колата и скоростта се почва пазарлъка.Пазарлък не пазарлък ама ако не го прегърнеш и целунеш се сърди и ти отрязва главата с цената.
Извода:Преди до го задоволиш финансово,трябва да го възбудиш сексуално!!!Интересно а за проститутките съм чувал ,че не обичат да се целуват за да не влагат чувства!!
И още една провокация от ходене в чужбина:
П.който през 80 -те години бил на работа в Сирия разказва ,как там магаретата са както тук кучетата.Като поостареят и стопаните им ги пускат да се разхождат свободно.Подивяват, правят потомство и си се развъждат и разхождат където и да погледнеш .....магарета,магарета.От време на време местните органи правят хайки, събират ги ,запират ги в обори и там си умират от глад.
П.се офайдосал и за две години направил 10 магарета на наденици ама местните като разбрали ,че яде магарешко го гледали както аз гледах едни виетнамци дето изядоха кучето на мой приятел.
А аз да не забравя да ви снимам и покажа новата си продукция -магарешки наденички.
П.С:Оня ден имам коментар от Добрия по повод поста с трушийката и ракийката.Гледам другите блогъри дават награди-кой книги ,кой дреболийки.Аз давам ракийка ,трушийка и наденичка.Айде Добрия да се обади -печели награда 1 литър гроздова-двойно препечена+ 2 наденички от новите!!
сряда, 14 януари 2009 г.
Кратки
За има няма седмица се споминаха двама от колоритните ми персонажи!!!И не е от липсата на газ !!Единият е кучето на моят майстор Б.известно още като -мършо , катранка, бабо Ирино /на жена му/ ,малко, черно бяло с голяма глава ,стърчаща опашка и хитро.Хитро,хитро ама поискало да захапе гумата на един камион, както прави с колелото на каручката на стопанина си.И я захапало....С него почнах да пиша в този блог
и колкото да и да го мразех в началото ,толкова и ми стана мъчно сега за него!!
Другият е С.С-оня "ерудиран"миньор забогатял от търговия и на който само прякора му остана!!А иначе не беше лош човек!!! След всички лоши работи които бе направил в живота си,два три дни преди да си отиде от този свят направи пейки и маси в една градинка-за всички!!Лека му памет!!
и колкото да и да го мразех в началото ,толкова и ми стана мъчно сега за него!!
Другият е С.С-оня "ерудиран"миньор забогатял от търговия и на който само прякора му остана!!А иначе не беше лош човек!!! След всички лоши работи които бе направил в живота си,два три дни преди да си отиде от този свят направи пейки и маси в една градинка-за всички!!Лека му памет!!
четвъртък, 8 януари 2009 г.
За газа в г-за!!!!
Според световните информационни агенции в последните няколко дни се наблюдава невероятен научен факт.Оказало се ,че многовековните опити от Анадола за забременяване на мъж са успели. За един ден бременни се оказали Путин, Медведев , Юшченко и шефовете на "Овергаз" ,"Булгаргаз" ,"Нефтогаз" и "Газпром".Всички вкупом забременяли от масираното им псуване от страна на българи, македонци ,румънци, хървати , словенци и особено сърби-като зная какви псувни имат братята сърби съм убеден ,че президента на Украйна вече е родил близнаци.
Прозвучах като сценарист от "Шоуто на Слави".
Прозвучах като сценарист от "Шоуто на Слави".
сряда, 7 януари 2009 г.
Е ,какво ви казах аз за туршията!!Добре ли изглежда на снимка?А пък ако знаете колко сочни са морковчетата и краставичките и как се разтапя в устата карфиола/аз му викам кунупида/.Особено очарование предлагат чесъна и лукчето,а пък вишневите листа стягат и леко японизират цялата гледка.Прави се в края на октомври когато зеленчуците все още са със сносни цени.Моят опит показа че за 4- тири членно семейство е необходимо 20 литрово бидонче.Поставят се карфиол/изрязват се твърдите части/,зелено домати ,корнишони, чесън-2 глави,лук-3-4 глави , моркови, тиквички , ябълки , сол-400-450 грама,оцет 1 литър и крушеви листа.Отгоре се вие венец от вишневи листа за да няма сага.Обръща се с главата на долу бидончето поне 2-3 пъти на седмица,до 1 месец е готово за употреба.Употребява се най-добре със сливова ракия-47 градуса особено ако е правил и два пъти преварявал Младен Капанеца.
Върви добре и със сланннка и препечен хляб ,овкусен с течен маргарин и препечен на кръчмарска скара.На третата и четвърта снимка е представено най-доброто младо червено домашно вино за сезона.Лошото е ,че е само 200 литра и че ще свърши. Подбрани са сортове - преобладават каберне за цвят,добруджанка за аромат и мускат за градус.След мачкането предстоя 20 дни в каца ,бе извадено и прелято в 200 битрово буренце.Сега има рубинено червен цят и вкус събрал цялата дъга-леко тръпчиво,без кисела жилка но не и сладко,леко газирано /незнам откакво се получи/.Около 50 литра от винцето поставих в стъклена дамаджана.В дамаджанката-в кесия от тензух -папий и четири-пет чепки хамбургски мискет + 5 червени ябълки.Става пелин който мога да пия само с приятели.На враговете пожелавам да гледат от вън-и ще им поръчам най хубавото червено магазинерско вино за да ги болят после главите.
Да не забравя поради невъзможността да ви снимам конската пастърма/правя я в момента и не е за снимка/ съм снимал парченца домащна кървавичка-не мляна а кълцана и варена докато замирише.
Айде гладните да заповядат.И наздраве!!!
П.С-За промишлени производители рецептите се заплащат.
На земята се върни и България си припомни!!!
Нагледахте ли се на Франция,Мранция!!!Чуждоземска работа ,палми ,море ,килими , фестивали !!!Довечера ще ви върна на терена ,в България ,със снимки и рецептата за най-вкусната туршия/или трушия/ която сам съм измайсторил.Простичка работа,пие ракия,вино и бие жена!!! Трябва да благодаря на Пламен за ноу-хауто и да му кажа да намали солта в неговата ,че иначе догодина ще трябва да му правя и на него.Довечера ще снимам и рецептирам и конската пъстърма след 6 дневно изпичане в сол..Щях да забравя да се похваля ,че тази година по-добро вино от моето май не съм пил.Кризисни години , самозадоволяване !! Облизвайте се гладни и вие французи!!
Към Кан-Кан
Чудех се за газа ли да пиша или за Газа!!!И накрая реших да поместя и третата част от чудесните и несвързани с газ впечетления на Мимето- този път от Кан.Като видя палми,море и ми става едно топло , топло и се сещам за „Топло” -филма де ,българския за онези мошенници с парното.Пак ме изби на българизъм!!!Четете Мимето и се топлете и вие!!!
Кан е бил едно малко селце до началото на 19 век, докато един английски лорд, уплашен от чумната епидемия в Ница, не се установил в Кан. Очарован от красотите на средиземноморския залив, си построил вила и си пренесъл зимната резиденция там. По-късно бил последван от други английски лордове... А на погребението му дошли в Кан много британски и руски аристократи, членове на кралското семейство, знатни американци, които останали пленени то живописното разположение и мекия климат и постепенно започнали да си строят вилички по крайбрежието. И така се “родил” най-известният булевард - Croisette. В края на 19 век по крайбрежната улица вече е имало над 30 хотела и над 200 вили. “Кроасет” днес е главната туристическа атракция в града - с множеството замъци-хотели, надпреварващи се по своята монументалност и оригиналност, като Hоtel Carlton Intercontinental, Hоtel Martinez, Hоtel Majestic, Hоtel Miramar, Palais Stephanie... И като добавим и любимите ни вече палмички – гледката става уютна и екстравагантна. А като включим подсъзнателно и предварително известния факт, че крачим по този неголям 2-километров булевард по стъпките в едни или други времена на Ги дьо Мопасан, Проспер Мериме, Жерар Фирип (които са живяли в Кан), разходката става почти митична...
Естествено славата на Кан по целия свят се свързва с филмовия фестивал, провеждан ежегодно в средата на май. Le Рalais des festivals (Дворецът на фестивалите) си остава легендарното място на този красив град. Но след като си бил в Ница и Монако, след като вече си минал по Кроазет, самата сграда като че ли не впечатлява и не привлича с някаква предварително очаквана различност – че даже и известно време се чудихме аджеба е ли е, или не е това прословутата залаJ
Но истината е, че по брой на провежданите конгреси тази зала заема второ място след Парижката конференция. В Двореца действат 17 зали и множество аудитории, разположени на обща площ 17 000 кв. м. 24-те стъпала, покрити с неизменния червен килим, които отвеждат до входа на залата, са се превърнали в “задължителното място” за снимки за спомен на преминаващите туристи... Не ги пропуснахме и ние :) Казиното, което виждате на снимките, е част от архитектурния ансамбъл на Двореца и е пристроено допълнително, като довършителен етап в цялостното изграждане на монумента.
На площада, опасващ Двореца на фестивалите, е заработена и прочутата Алея на звездите – всъщност това са малки правоъгълни глинени плочки, подредени като бордюрна линия, на които пребивавалите тук кинозвезди са оставили отпечатъци от дланите си.
Не разполагахме с достатъчно време, за да разгледаме и други забележителности в града, да изпълзим по хълмовете, от които сигурно щяхме да въздишаме по панорамните крайбрежни гледки. Както се казва – отложихме ги пожелателно за един друг път... През Кан минахме набързо в ранната сутрин на последния ден, когато ни очакваха 700-те километра път, при това с нашата “малка газела” (както неотдавна я нарече един французин?!) – и нея ще разпознаете на една от тези снимки.
А и вече погледът се беше преситил от чудеса, красоти и великолепия...
Искахме да ги “подарим” и на вас – от сърце!
Кан е бил едно малко селце до началото на 19 век, докато един английски лорд, уплашен от чумната епидемия в Ница, не се установил в Кан. Очарован от красотите на средиземноморския залив, си построил вила и си пренесъл зимната резиденция там. По-късно бил последван от други английски лордове... А на погребението му дошли в Кан много британски и руски аристократи, членове на кралското семейство, знатни американци, които останали пленени то живописното разположение и мекия климат и постепенно започнали да си строят вилички по крайбрежието. И така се “родил” най-известният булевард - Croisette. В края на 19 век по крайбрежната улица вече е имало над 30 хотела и над 200 вили. “Кроасет” днес е главната туристическа атракция в града - с множеството замъци-хотели, надпреварващи се по своята монументалност и оригиналност, като Hоtel Carlton Intercontinental, Hоtel Martinez, Hоtel Majestic, Hоtel Miramar, Palais Stephanie... И като добавим и любимите ни вече палмички – гледката става уютна и екстравагантна. А като включим подсъзнателно и предварително известния факт, че крачим по този неголям 2-километров булевард по стъпките в едни или други времена на Ги дьо Мопасан, Проспер Мериме, Жерар Фирип (които са живяли в Кан), разходката става почти митична...
Естествено славата на Кан по целия свят се свързва с филмовия фестивал, провеждан ежегодно в средата на май. Le Рalais des festivals (Дворецът на фестивалите) си остава легендарното място на този красив град. Но след като си бил в Ница и Монако, след като вече си минал по Кроазет, самата сграда като че ли не впечатлява и не привлича с някаква предварително очаквана различност – че даже и известно време се чудихме аджеба е ли е, или не е това прословутата залаJ
Но истината е, че по брой на провежданите конгреси тази зала заема второ място след Парижката конференция. В Двореца действат 17 зали и множество аудитории, разположени на обща площ 17 000 кв. м. 24-те стъпала, покрити с неизменния червен килим, които отвеждат до входа на залата, са се превърнали в “задължителното място” за снимки за спомен на преминаващите туристи... Не ги пропуснахме и ние :) Казиното, което виждате на снимките, е част от архитектурния ансамбъл на Двореца и е пристроено допълнително, като довършителен етап в цялостното изграждане на монумента.
На площада, опасващ Двореца на фестивалите, е заработена и прочутата Алея на звездите – всъщност това са малки правоъгълни глинени плочки, подредени като бордюрна линия, на които пребивавалите тук кинозвезди са оставили отпечатъци от дланите си.
Не разполагахме с достатъчно време, за да разгледаме и други забележителности в града, да изпълзим по хълмовете, от които сигурно щяхме да въздишаме по панорамните крайбрежни гледки. Както се казва – отложихме ги пожелателно за един друг път... През Кан минахме набързо в ранната сутрин на последния ден, когато ни очакваха 700-те километра път, при това с нашата “малка газела” (както неотдавна я нарече един французин?!) – и нея ще разпознаете на една от тези снимки.
А и вече погледът се беше преситил от чудеса, красоти и великолепия...
Искахме да ги “подарим” и на вас – от сърце!
Искам да съм гларус в Монако!
И преди да пусна втората серия:
Миме виж ми потърси някое апартаментче в по-крайните квартали на Монако.Съгласен съм да съм кучето от крайния квартал ,да съм негър в Монако,даже гларус да стана ама гледай да има парно и топла вода ,че при нас няма а е студено!!!
Ето втора серия:
Монако прилича на един вълшебен свят, който като че ли е създаден от въображението на свободния човек, мечтаещ единствено за развлечения, зрелища и празненства. Първите жители на Монако са финикийци, а името си получава от построения от гърците храм в чест на Херакъл “Хераклос Моноиксос” (което в превод ще рече “Херакъл единственият”). По-нататък всички исторически епохи са оставили своя отпечатък в архитектурата и бита на това уникално място, за да го превърнат в един от най-големите музейни и туристически райони.
Истинската история на Монако започва през 13 век. През 1215 г. семейството на Gibelins полага първия камък на двореца, който е запазен и функционира и до днес като Palais des Princiers (Палатът на принцoвете). Монако е най-старата монархия в Европа. В продължение на повече от 700 години нейната история се свързва с управлението на династията Grimaldi (управляват Княжеството от 1292 г. до днес).
Всъщност Монако придобива своята слава по време на 50-годишното управление на принц Rainier III – това е и най-дълго управлявалият монарх в световната история (английската кралица все още не го е стигнала!?). Принц Рение првръща Монако в световен туристически център и той съумява да привлече интереса на най-богатите хора в света. През 1956 г. се жени за американската актриса Грейс Кели, имат две дъщери и един син – Албер, който е и настоящият принц на Монако. Фамилните образи могат да се видят навсякъде в града – по витрини, на пощенски картички и т.н. Принцеса Грейс, починала на 52 г. при неясни обстоятелства в автомобилна катастрофа (това си е всеизвестен факт), се радва на огромна популярност и обич сред местните жители. Една от най-големите улици в Монте Карло днес носи нейното име.
Уникален факт е, че градът е разположен на 1,95 кв. км площ (няма грешка в цифрата!) – това го прави втората най-малка страна в света след Ватикана и най-гъстонаселената територия в Европа – средно 16 000 човека на кв. километър). Официалният език е френски, поставен наравно с италиански и английски, въпреки че широко застъпен е и традиционният език на местното население – монегаски, който все още се преподава във всички местни училища.
Разграничението между държавата и града Монако е чисто теоретично. Условно Княжеството е разделено на четири общини:
1. МОНАКО (МОНАКО - ГРАД), в който се включва старият град, разположен на скалист нос, вдаден в Средиземно море. Построен е на върха на скала на височина 60 метра над морското равнище – често го наричат и Le Rocher (Скалата). В тази част на града са разположени Дворецът на принца, сградите на министъра на града-държава, на местния парламент, огромната и изящна катедрала, Океанографският музей и т.н...
Изключително интересна е Катедралната църква, построена в неоромански стил. По традиция тук се погребват князете на Монако. Вътрешната архитектура представлява странна смесица от католически и източноправославни елементи, които много трудно могат да се видят на което и да било друго място. В самата църква вътре дори имаше табло с карта, която показва в кои точки на света е разпространено източното православие (където открихме и България).
Дворецът на принца е построен през 1215 г. на мястото на стара генуезка крепост. И до днес се пази фрагмент от древната крепостна стена, който като че ли се е сраснал със скалата. Любопитното е, че попаднахме на ритуала на смяната на караула пред двореца, който е изключително атрактивен. Церемонията се извършва само веднъж дневно в точно определен час, но това научихме впоследствие. С нескриван възторг наблюдавахме артистичната военна церемония, съпроводена с оригинална военнопарадна музика. Очевидно беше, че се демонстрира нескривана почит към някаква древна традиция. Дворецът е опасан от красива неголяма градина с прекрасни панорамни гледки към Средиземноморието, в която на постаменти стоят множество бойни оръдия.
Недалеч от Двореца се намира и сградата на Океанографския музей, създаден през 1910 г. от принц Албер I, който се увличал от мореплаване и океанография. В градината непосредствено до музея е и неговият паметник (до който ще видите и мойта особа). В подземните части на музея се намира един от най-големите аквариуми в Европа. Тук се пазят и всички експонати, разказващи за експедициите, проведени под ръководството на принц Албер І. В музея е разположена и най-модерната апаратура за океански изследвания и е един от най-големите действащи световни центрове за изследване на Световния океан. Комплексът на зданието е заобиколен от Градина с екзотични растения, представени от над 6000 различни пустинни, полупустинни, африкански и южноамерикански видове. Невероятна красота... А от различните места на тази градина се откриват и панорамните гледки към останалите части на града, част от които виждате и вие...
2. МОНТЕ КАРЛО е основната жилищна и курортна зона.
Световната слава несъмнено принадлежи на Казиното в Монте Карло (създадено през 1856 г.) – неслучайно го наричат европейския Лас Вегас. Всъщност това е първият игрален дом в Европа и едно от най-старите и респектиращи игрални заведения в света. Казват, че именно на това заведение градът дължи второто си рождение – по време на икономическата криза в края на XIX век доходите от игралния бизнес практически спасяват страната от банкрут. Казиното е комплекс от здания – със стара част, завършена през 1878 г., и нова – от 1910 г. (виждат се на една от снимките). Историята на неговото съществуване се свързва и с пребиваването на английския крал Едуард VІІ, и на Уинстън Чърчил, на египетския крал, на гръка Онасис (който е имал и собствена вила-замък в Монте Карло) и на стотици още титуловани знаменитости. Любопитен факт е, че “Казино” всъщност е собственото име на увеселителното заведение в Монте Карло, а по-късно именно това наименование се превръща в нарицателно и започва да обознач
ава този тип заведения, които започват да се изграждат по негово подобие в различни места по света.
Разходката из Монте Карло е едно истинско очарование. Спираш да търсиш забележителности – тук всяка сграда е уникална – като разположение, като архитектурна намереност, като изобилие от орнаменти, интересни и неочаквани съчетания на елементи и форми. По която и улица да минеш – оставаш впечатлен от едностилието, от съвършенството на детайла. Сгради, витрини, тревни площи – всичко в хармония те отвежда в атмосферата на лукса, високия и изискан стил на градската атмосфера. Страхотен ред и съвършен порядък – това са единствените характеристики за това място. Навсякъде по улиците имаше преминаващи коли на местните органи за реда. И при най-малкия проблем (дори само при натрупването на повече коли на едно място и при най-дребна заплаха от автомобилно задръстване по улиците например) веднага спираха, излизаха от колите и вежливо се намесваха в полза на възстановяване на застрашения от делничната суматоха порядък.
В самите скали, по които буквално е изпълзял Монте Карло, са вкопани множество лъскави ескалатори, които са предоставени за свободно обществено ползване и осигуряват излаз до високите части на града, а също така отвеждат до и извеждат от множеството огромни паркинги, построени като няколкоетажни виещи се лабиринти под земята. (Най-големият паркинг, на който попаднахме, беше на 9 етажа).
Тук вмъкваме и няколко снимки от коледната обстановка – в най-ниската част на Монте Карло, почти на брега на морето беше устроен коледният “кът” на града – с виенското колело; карусела (въртележката); коледният търговски базар, където буквално всяка сергия беше атрактивно декорирана като интересна старинна занаятчийска къща; традиционните католически кътове с “живи” сценки от библейски сюжети и какви ли още не забавни кътчета-измишльотини за деца.
3. LA CONDAMINE e кварталът в северозападните части на територията и включва зоната на пристанището. Възниква на мястото на старото пристанище и практически на мястото на древногръцкия “Хераклос Моноикос” – днешните постройки се намират на буквално отвоювани от морето територии. Тук ежегодно през септември се провежда яхтено шоу.
С нескриван възторг и доста дълго се разхождахме по кея – покрай шикозните яхти, които се предлагаха (за продаване и под наем) от множеството яхтени агенции по пристанището. Погледите ни се изкачваха... по стъпалата на лукса – от лукс към по-лукс, до най-лукс... Огромни кораби, излъскани до съвършенство, без дракостинка или прашинка, с огромни обитаеми жилищни площи (до 300 кв. м разгърната площ) с пълното битово обзавеждане – пищна холска мебел, спални, килимчета, кухненско оборудване, изнесени открити трапезарии, че даже и със саксиите с екзотична растителност по палубите... Като че ли бяхме попаднали в света на приказките... Обаче сблъскването на погледа със 7-цифрените парични обозначения автоматично въздейства изтрезняващо и смразяващо (говорим за порядъка от 2,5 до 3,5 милиона евро) и... набързо забравяш за всичките си мечти:)
4. FONTVIEILLE е най-младият район, добавен едва през 1970 г. като четвърта община в Княжеството. Разположен върху изкуствено застроена и вдадена в морето площ. Всъщност това е индустриалният район на града-държава. Най-забележителен е гигантският спортен комплекс, наречен на името на Людвик ІІ – разполага с огромен басейн от олимпийски клас. Тук е и Търговският център, в който се намира Музеят на старинните автомобили на принца Рение III (една от най-богатите колекции от този род в света – над 100 машини), която за съжаление не успяхме да видим.
Практически Монако свързва съществуването си изцяло с туризма. Съвсем целно и куриозно ще ви изброя само част от мероприятията, които ежегодно се провеждат там – буквално всеки месец по точен сценарий се свързва с конкретна проява: Международен цирков фестивал, авторали "Монте-Карло" – януари, Международен телевизионен фестивал и Европейски салон на мултимедийното творчество – февруари, Фестивал “Меджик Авардс” - март, Пролетен фестивал на изкуствата, Открит международен шампионат по тенис, Ежегоден фестивал на съвременната скулптура, Международна изложба на кучета от редки породи - април, "Гран-При" Формула 1, Световен фестивал на музиката и Международен конкурс по цветоводство - май, Международен фестивал на фейерверките - юли, регата "Септемврийска среща" и разиграването на Гран-При Федерацията по атлетика - септември, Европейски шампионат на радиоуправляеми модели - октомври, и още много и много други и всякакви по вид шоута...
И въпреки че страната е скупчена и като по чудо събрана в изключително оскъдния скален отстъп на Приморските Алпи от морето, а многоетажните жилищни сгради се сбутват почти на ръба между земята и водата, зелените площи никак не липсват. Според статистиката над 20 процента от територията на Монако е заета от градини и паркове, а крайбрежната ивица е обрамчена от увеселителни заведения, хотелски комплекси и плажове...
И още малко любопитни подробности – жителите на Монако са освободени от военна служба (по традиция), не плащат никакви местни данъци и такси, но в същото време им е забранено да влизат и да участват в живота на Казиното?! Но за да станеш жител на Монако, е необходимо да докажеш, че си потомък поне от трето поколение местни жители или... да имаш прего-о-о-о-ляма кесия. От плакатчетата, разлепени по витрините на агенциите за недвижими имоти, се информирахме, че едно малко апартаментче в Монако се харчи в порядъка на 3 до 7 милиона евро... – в зависимост от местонахождението му по кварталите и изгледа. С една дума – тук вървят и се харчат само 7-цифрените числа:)
Спирам дотук - и ви оставям с разказа на снимките...
Миме виж ми потърси някое апартаментче в по-крайните квартали на Монако.Съгласен съм да съм кучето от крайния квартал ,да съм негър в Монако,даже гларус да стана ама гледай да има парно и топла вода ,че при нас няма а е студено!!!
Ето втора серия:
Монако прилича на един вълшебен свят, който като че ли е създаден от въображението на свободния човек, мечтаещ единствено за развлечения, зрелища и празненства. Първите жители на Монако са финикийци, а името си получава от построения от гърците храм в чест на Херакъл “Хераклос Моноиксос” (което в превод ще рече “Херакъл единственият”). По-нататък всички исторически епохи са оставили своя отпечатък в архитектурата и бита на това уникално място, за да го превърнат в един от най-големите музейни и туристически райони.
Истинската история на Монако започва през 13 век. През 1215 г. семейството на Gibelins полага първия камък на двореца, който е запазен и функционира и до днес като Palais des Princiers (Палатът на принцoвете). Монако е най-старата монархия в Европа. В продължение на повече от 700 години нейната история се свързва с управлението на династията Grimaldi (управляват Княжеството от 1292 г. до днес).
Всъщност Монако придобива своята слава по време на 50-годишното управление на принц Rainier III – това е и най-дълго управлявалият монарх в световната история (английската кралица все още не го е стигнала!?). Принц Рение првръща Монако в световен туристически център и той съумява да привлече интереса на най-богатите хора в света. През 1956 г. се жени за американската актриса Грейс Кели, имат две дъщери и един син – Албер, който е и настоящият принц на Монако. Фамилните образи могат да се видят навсякъде в града – по витрини, на пощенски картички и т.н. Принцеса Грейс, починала на 52 г. при неясни обстоятелства в автомобилна катастрофа (това си е всеизвестен факт), се радва на огромна популярност и обич сред местните жители. Една от най-големите улици в Монте Карло днес носи нейното име.
Уникален факт е, че градът е разположен на 1,95 кв. км площ (няма грешка в цифрата!) – това го прави втората най-малка страна в света след Ватикана и най-гъстонаселената територия в Европа – средно 16 000 човека на кв. километър). Официалният език е френски, поставен наравно с италиански и английски, въпреки че широко застъпен е и традиционният език на местното население – монегаски, който все още се преподава във всички местни училища.
Разграничението между държавата и града Монако е чисто теоретично. Условно Княжеството е разделено на четири общини:
1. МОНАКО (МОНАКО - ГРАД), в който се включва старият град, разположен на скалист нос, вдаден в Средиземно море. Построен е на върха на скала на височина 60 метра над морското равнище – често го наричат и Le Rocher (Скалата). В тази част на града са разположени Дворецът на принца, сградите на министъра на града-държава, на местния парламент, огромната и изящна катедрала, Океанографският музей и т.н...
Изключително интересна е Катедралната църква, построена в неоромански стил. По традиция тук се погребват князете на Монако. Вътрешната архитектура представлява странна смесица от католически и източноправославни елементи, които много трудно могат да се видят на което и да било друго място. В самата църква вътре дори имаше табло с карта, която показва в кои точки на света е разпространено източното православие (където открихме и България).
Дворецът на принца е построен през 1215 г. на мястото на стара генуезка крепост. И до днес се пази фрагмент от древната крепостна стена, който като че ли се е сраснал със скалата. Любопитното е, че попаднахме на ритуала на смяната на караула пред двореца, който е изключително атрактивен. Церемонията се извършва само веднъж дневно в точно определен час, но това научихме впоследствие. С нескриван възторг наблюдавахме артистичната военна церемония, съпроводена с оригинална военнопарадна музика. Очевидно беше, че се демонстрира нескривана почит към някаква древна традиция. Дворецът е опасан от красива неголяма градина с прекрасни панорамни гледки към Средиземноморието, в която на постаменти стоят множество бойни оръдия.
Недалеч от Двореца се намира и сградата на Океанографския музей, създаден през 1910 г. от принц Албер I, който се увличал от мореплаване и океанография. В градината непосредствено до музея е и неговият паметник (до който ще видите и мойта особа). В подземните части на музея се намира един от най-големите аквариуми в Европа. Тук се пазят и всички експонати, разказващи за експедициите, проведени под ръководството на принц Албер І. В музея е разположена и най-модерната апаратура за океански изследвания и е един от най-големите действащи световни центрове за изследване на Световния океан. Комплексът на зданието е заобиколен от Градина с екзотични растения, представени от над 6000 различни пустинни, полупустинни, африкански и южноамерикански видове. Невероятна красота... А от различните места на тази градина се откриват и панорамните гледки към останалите части на града, част от които виждате и вие...
2. МОНТЕ КАРЛО е основната жилищна и курортна зона.
Световната слава несъмнено принадлежи на Казиното в Монте Карло (създадено през 1856 г.) – неслучайно го наричат европейския Лас Вегас. Всъщност това е първият игрален дом в Европа и едно от най-старите и респектиращи игрални заведения в света. Казват, че именно на това заведение градът дължи второто си рождение – по време на икономическата криза в края на XIX век доходите от игралния бизнес практически спасяват страната от банкрут. Казиното е комплекс от здания – със стара част, завършена през 1878 г., и нова – от 1910 г. (виждат се на една от снимките). Историята на неговото съществуване се свързва и с пребиваването на английския крал Едуард VІІ, и на Уинстън Чърчил, на египетския крал, на гръка Онасис (който е имал и собствена вила-замък в Монте Карло) и на стотици още титуловани знаменитости. Любопитен факт е, че “Казино” всъщност е собственото име на увеселителното заведение в Монте Карло, а по-късно именно това наименование се превръща в нарицателно и започва да обознач
ава този тип заведения, които започват да се изграждат по негово подобие в различни места по света.
Разходката из Монте Карло е едно истинско очарование. Спираш да търсиш забележителности – тук всяка сграда е уникална – като разположение, като архитектурна намереност, като изобилие от орнаменти, интересни и неочаквани съчетания на елементи и форми. По която и улица да минеш – оставаш впечатлен от едностилието, от съвършенството на детайла. Сгради, витрини, тревни площи – всичко в хармония те отвежда в атмосферата на лукса, високия и изискан стил на градската атмосфера. Страхотен ред и съвършен порядък – това са единствените характеристики за това място. Навсякъде по улиците имаше преминаващи коли на местните органи за реда. И при най-малкия проблем (дори само при натрупването на повече коли на едно място и при най-дребна заплаха от автомобилно задръстване по улиците например) веднага спираха, излизаха от колите и вежливо се намесваха в полза на възстановяване на застрашения от делничната суматоха порядък.
В самите скали, по които буквално е изпълзял Монте Карло, са вкопани множество лъскави ескалатори, които са предоставени за свободно обществено ползване и осигуряват излаз до високите части на града, а също така отвеждат до и извеждат от множеството огромни паркинги, построени като няколкоетажни виещи се лабиринти под земята. (Най-големият паркинг, на който попаднахме, беше на 9 етажа).
Тук вмъкваме и няколко снимки от коледната обстановка – в най-ниската част на Монте Карло, почти на брега на морето беше устроен коледният “кът” на града – с виенското колело; карусела (въртележката); коледният търговски базар, където буквално всяка сергия беше атрактивно декорирана като интересна старинна занаятчийска къща; традиционните католически кътове с “живи” сценки от библейски сюжети и какви ли още не забавни кътчета-измишльотини за деца.
3. LA CONDAMINE e кварталът в северозападните части на територията и включва зоната на пристанището. Възниква на мястото на старото пристанище и практически на мястото на древногръцкия “Хераклос Моноикос” – днешните постройки се намират на буквално отвоювани от морето територии. Тук ежегодно през септември се провежда яхтено шоу.
С нескриван възторг и доста дълго се разхождахме по кея – покрай шикозните яхти, които се предлагаха (за продаване и под наем) от множеството яхтени агенции по пристанището. Погледите ни се изкачваха... по стъпалата на лукса – от лукс към по-лукс, до най-лукс... Огромни кораби, излъскани до съвършенство, без дракостинка или прашинка, с огромни обитаеми жилищни площи (до 300 кв. м разгърната площ) с пълното битово обзавеждане – пищна холска мебел, спални, килимчета, кухненско оборудване, изнесени открити трапезарии, че даже и със саксиите с екзотична растителност по палубите... Като че ли бяхме попаднали в света на приказките... Обаче сблъскването на погледа със 7-цифрените парични обозначения автоматично въздейства изтрезняващо и смразяващо (говорим за порядъка от 2,5 до 3,5 милиона евро) и... набързо забравяш за всичките си мечти:)
4. FONTVIEILLE е най-младият район, добавен едва през 1970 г. като четвърта община в Княжеството. Разположен върху изкуствено застроена и вдадена в морето площ. Всъщност това е индустриалният район на града-държава. Най-забележителен е гигантският спортен комплекс, наречен на името на Людвик ІІ – разполага с огромен басейн от олимпийски клас. Тук е и Търговският център, в който се намира Музеят на старинните автомобили на принца Рение III (една от най-богатите колекции от този род в света – над 100 машини), която за съжаление не успяхме да видим.
Практически Монако свързва съществуването си изцяло с туризма. Съвсем целно и куриозно ще ви изброя само част от мероприятията, които ежегодно се провеждат там – буквално всеки месец по точен сценарий се свързва с конкретна проява: Международен цирков фестивал, авторали "Монте-Карло" – януари, Международен телевизионен фестивал и Европейски салон на мултимедийното творчество – февруари, Фестивал “Меджик Авардс” - март, Пролетен фестивал на изкуствата, Открит международен шампионат по тенис, Ежегоден фестивал на съвременната скулптура, Международна изложба на кучета от редки породи - април, "Гран-При" Формула 1, Световен фестивал на музиката и Международен конкурс по цветоводство - май, Международен фестивал на фейерверките - юли, регата "Септемврийска среща" и разиграването на Гран-При Федерацията по атлетика - септември, Европейски шампионат на радиоуправляеми модели - октомври, и още много и много други и всякакви по вид шоута...
И въпреки че страната е скупчена и като по чудо събрана в изключително оскъдния скален отстъп на Приморските Алпи от морето, а многоетажните жилищни сгради се сбутват почти на ръба между земята и водата, зелените площи никак не липсват. Според статистиката над 20 процента от територията на Монако е заета от градини и паркове, а крайбрежната ивица е обрамчена от увеселителни заведения, хотелски комплекси и плажове...
И още малко любопитни подробности – жителите на Монако са освободени от военна служба (по традиция), не плащат никакви местни данъци и такси, но в същото време им е забранено да влизат и да участват в живота на Казиното?! Но за да станеш жител на Монако, е необходимо да докажеш, че си потомък поне от трето поколение местни жители или... да имаш прего-о-о-о-ляма кесия. От плакатчетата, разлепени по витрините на агенциите за недвижими имоти, се информирахме, че едно малко апартаментче в Монако се харчи в порядъка на 3 до 7 милиона евро... – в зависимост от местонахождението му по кварталите и изгледа. С една дума – тук вървят и се харчат само 7-цифрените числа:)
Спирам дотук - и ви оставям с разказа на снимките...
вторник, 6 януари 2009 г.
Мимето в Ница по Коледа
Днес гост в блога ми пак е Мимето с разказ и снимки от пътешествията и във Франция.
Сега ще ни разкаже за Ница а ако не сте останали безкрайно отгечени, ще подготвя и следващите серии – от Монако, Кан и Ментон.Давам и думата:
Ница е шестият по големина град във Франция и най-големият на френската Ривиера, разположен по бреговете на Залива на ангелите, заобиколена е от приморските Алпи (Алпите ще видите в дъното на снимката с интересния паркинг върху покрива на “Ситроен” – това беше и гледката, която се откриваше от прозореца на нашия хотел).
В началото на 20 век в града започнали да идват на почивка англичани, а по-късно и множество руски аристократи, привлечени от благоприятния климат, и прекарвали в Стара Ница цялата зима. Англичаните били толкова много, че знаменитата седемкилометрова крайбрежна улица получила названието Английска алея (Promenade des Anglais). Англичанинът Луис Уей през 1830 г. Проектира улицата с основното й предназначение – за следобедни разходки под палмите. А по-късно започват да изникват по нея и да се лепят един до друг замъците и вилите на иностранните богаташи. Екзотиката й днес е неповторима – от едната й страна се простира плажната ивица с непрекъснато сменящите се гледки към морските вълни и залезите и изгревите, а от другата й страна са наредени дворци и вили в стил рококо от периода Бел епок. Появата на всяка следваща сграда си е направо преживявяне и спира дъха и погледа – архитектурните форми и детайли предизвикват непрестанното изумление от фантазиите на човешкия ум. Там са и най-известните хотели и казина в града, сред които несъмнено е “перлата” “Негреско”. Идеята за неговото създаване принадлежи на румънския предприемач Негреско, а е построен през 1912 г. по проект на холандския архитект, който е автор и на кабарето “Мулен Руж” в Париж. Хотел със завидна слава – в него са отсядали Бийтълс, Франк Синатра, Айсидора Дънкън... и кой ли още не... В началото на знаменитата алея е и сградата на Операта на Ница.
На место от местната преса научихме, че в момента най-големият проблем на града е съществуващият проект за прокарването на трамвайна линия през тази широка и красива алея. Проектът е на местната управа, но собствениците на сградите по Алеята начело със собственичката на “Негреско”, разбира се, се борят върло срещу този проект, който според тях, ако се реализира, ще лиши това легендарно място от романтиката и екзотиката, което е натрупало през столетията и днес съумява успешно да впише като част от интериора на един модерен град.
Английската алея отвежда до стария Хълм на замъка (La Colline du Chаteau) – днес този хълм пази следите от най-дълбокото минало на града. Ница съществува от 5 век пр. Хр., основана е от гърците като търговски център под името Никая, а след три столетия е завладяна от римляните. А сега по този хълм са съхранени римски терми и арени, руини от замъци, които никак не приличат на архитектурен или музеен резерват. Цялото плато на хълма е превърнато в огромен и красив парк за почивка и разходка, а между древните руини и запазените алеи с керамични изображения на сцени от древногръцката митология са разположени цветни паркове, места за почивки, екзотична растителност, включително и огромни кактуси, които очевидно са се опазили през вековете и днес са се превърнали в огромни кактусови дървета, които буквално са се вкоренили в скалите на този хълм.
Изключително приятна за разходка е и старата част на града – прочута с тесните си извити улички и множество заведения и ресторанти. Между другото по тези георгафски ширини животът на улицата никога не спира – даже и през зимата. Тук температурите не падат под 10 градуса.
В съвременната част най-интересен е несъмнено небезизвестният площад “Масена” – от началото на 19 век, с огромния фонтан с бронзови скулптури и интересните сгради наоколо. В града изобилстват множеството стари сгради (бивши замъци и пищни постройки), които днес са превърнати в музеи, галерии и архитектурни паметници на културата – места, в които са пребивавали английската кралица Виктория, руски царедворци, хора на изкуството като Глинка и Паганини, испанският поет Гарсиласо де ла Вега, белгийският писател Матерлинк, художниците Матис, Марк Шагал, Реноар, а също така и Огюст Роден… Не е възможно, а пък и едва ли е необходимо да се изброят всичките… Минахме и покрай паметника на Гарибалди, който е роден в Ница. Новогодишната светлинна украса по улиците на града също беше много атрактивна – всяка улица имаше различна украса. По новогодишните празници обикновено на централния площад на всеки град французите си инсталират дежурното виенско колело (тук го възприемат като един от коледните атрибути за развлечия заедно с класическите въртележки за деца в старинен стил), а на повечето места правят и “жива” битово-скулптурна сцена с възстановка на Рождението Христово.
И понеже се поувлякох (все още емоционално подвластна на информацията, която натрупах през изминалите дни), все пак е време да спра и да ви оставя със снимките.
Сега ще ни разкаже за Ница а ако не сте останали безкрайно отгечени, ще подготвя и следващите серии – от Монако, Кан и Ментон.Давам и думата:
Ница е шестият по големина град във Франция и най-големият на френската Ривиера, разположен по бреговете на Залива на ангелите, заобиколена е от приморските Алпи (Алпите ще видите в дъното на снимката с интересния паркинг върху покрива на “Ситроен” – това беше и гледката, която се откриваше от прозореца на нашия хотел).
В началото на 20 век в града започнали да идват на почивка англичани, а по-късно и множество руски аристократи, привлечени от благоприятния климат, и прекарвали в Стара Ница цялата зима. Англичаните били толкова много, че знаменитата седемкилометрова крайбрежна улица получила названието Английска алея (Promenade des Anglais). Англичанинът Луис Уей през 1830 г. Проектира улицата с основното й предназначение – за следобедни разходки под палмите. А по-късно започват да изникват по нея и да се лепят един до друг замъците и вилите на иностранните богаташи. Екзотиката й днес е неповторима – от едната й страна се простира плажната ивица с непрекъснато сменящите се гледки към морските вълни и залезите и изгревите, а от другата й страна са наредени дворци и вили в стил рококо от периода Бел епок. Появата на всяка следваща сграда си е направо преживявяне и спира дъха и погледа – архитектурните форми и детайли предизвикват непрестанното изумление от фантазиите на човешкия ум. Там са и най-известните хотели и казина в града, сред които несъмнено е “перлата” “Негреско”. Идеята за неговото създаване принадлежи на румънския предприемач Негреско, а е построен през 1912 г. по проект на холандския архитект, който е автор и на кабарето “Мулен Руж” в Париж. Хотел със завидна слава – в него са отсядали Бийтълс, Франк Синатра, Айсидора Дънкън... и кой ли още не... В началото на знаменитата алея е и сградата на Операта на Ница.
На место от местната преса научихме, че в момента най-големият проблем на града е съществуващият проект за прокарването на трамвайна линия през тази широка и красива алея. Проектът е на местната управа, но собствениците на сградите по Алеята начело със собственичката на “Негреско”, разбира се, се борят върло срещу този проект, който според тях, ако се реализира, ще лиши това легендарно място от романтиката и екзотиката, което е натрупало през столетията и днес съумява успешно да впише като част от интериора на един модерен град.
Английската алея отвежда до стария Хълм на замъка (La Colline du Chаteau) – днес този хълм пази следите от най-дълбокото минало на града. Ница съществува от 5 век пр. Хр., основана е от гърците като търговски център под името Никая, а след три столетия е завладяна от римляните. А сега по този хълм са съхранени римски терми и арени, руини от замъци, които никак не приличат на архитектурен или музеен резерват. Цялото плато на хълма е превърнато в огромен и красив парк за почивка и разходка, а между древните руини и запазените алеи с керамични изображения на сцени от древногръцката митология са разположени цветни паркове, места за почивки, екзотична растителност, включително и огромни кактуси, които очевидно са се опазили през вековете и днес са се превърнали в огромни кактусови дървета, които буквално са се вкоренили в скалите на този хълм.
Изключително приятна за разходка е и старата част на града – прочута с тесните си извити улички и множество заведения и ресторанти. Между другото по тези георгафски ширини животът на улицата никога не спира – даже и през зимата. Тук температурите не падат под 10 градуса.
В съвременната част най-интересен е несъмнено небезизвестният площад “Масена” – от началото на 19 век, с огромния фонтан с бронзови скулптури и интересните сгради наоколо. В града изобилстват множеството стари сгради (бивши замъци и пищни постройки), които днес са превърнати в музеи, галерии и архитектурни паметници на културата – места, в които са пребивавали английската кралица Виктория, руски царедворци, хора на изкуството като Глинка и Паганини, испанският поет Гарсиласо де ла Вега, белгийският писател Матерлинк, художниците Матис, Марк Шагал, Реноар, а също така и Огюст Роден… Не е възможно, а пък и едва ли е необходимо да се изброят всичките… Минахме и покрай паметника на Гарибалди, който е роден в Ница. Новогодишната светлинна украса по улиците на града също беше много атрактивна – всяка улица имаше различна украса. По новогодишните празници обикновено на централния площад на всеки град французите си инсталират дежурното виенско колело (тук го възприемат като един от коледните атрибути за развлечия заедно с класическите въртележки за деца в старинен стил), а на повечето места правят и “жива” битово-скулптурна сцена с възстановка на Рождението Христово.
И понеже се поувлякох (все още емоционално подвластна на информацията, която натрупах през изминалите дни), все пак е време да спра и да ви оставя със снимките.
Абонамент за:
Публикации (Atom)