За хората и спомените 3

По късно-Р продължава:

Колко писма съм написъл и колко съм прочел ама нали съм даскала на поделението.Идват ,гледаш ги големи мъже ,с по две присъди,кои ебал,кой бил ,ама идват ,носят лист и викат пиши даскале,че аз не мога.И аз пиша-диктуват-Айше,Севим,Джанъм,Либе,диктуват,диктуват,че и без да разбират проверяват после какво съм написал.И всяко писмо свършва с разперена ръка,нарисувана и между пръстите пиша с четири букви-обич!!!!И плачат, големи мъже с татуировки и на хуя си даже но плачат.Колко цигански сълзи на рамото ми са текли толкова дъжд не ме е валял.

Прекъсвам Р.-нали все бързам!!!Че хубаво ,че ги пишеш ама после кой ги чете? Е явно и от другата страна има даскали щото след някой друг ден пак ме вали дъжд,като чета отговорите.

На края на първата година си замина доктора и не се върна.А 300 човека без доктор не могат.Вика ме старшината -от понеделник –си и доктор.Как бе другарю старшина аз не разбирам от това?Как не разбираш бе нали си даскал.Абе даскал съм ама съм учил за географ а от докторлък нищо не разбирам.Нищо бе вика старшината то от докторлък и пациентите ти не разбират.Има там един учебник останал от доктора,обличаш бялата манта ,четеш от книгата ако не се справяш ми се обаждаш по телефона.
Тъй и стана.Първия ден обличам мантата,коридора пълен-20 човека пациенти.Докато влезе първия ,и в коридора се чува рев и тропот ще кажеш, че лъв е влязъл.Отварям вратата ,в коридора гледам старшината с един дебел сап в ръка а а всичките потенциални пациенти избягали през прозореца заедно с касата.Казах ли ти че ще се справиш бе-вика страшината-всички са излекувани.

Друг път ще ви разправям как се правеше инвентаризация ,че ми натежа езика от спомени.