Мимето в Ница по Коледа

Днес гост в блога ми пак е Мимето с разказ и снимки от пътешествията и във Франция.
Сега ще ни разкаже за Ница а ако не сте останали безкрайно отгечени, ще подготвя и следващите серии – от Монако, Кан и Ментон.Давам и думата:
Ница е шестият по големина град във Франция и най-големият на френската Ривиера, разположен по бреговете на Залива на ангелите, заобиколена е от приморските Алпи (Алпите ще видите в дъното на снимката с интересния паркинг върху покрива на “Ситроен” – това беше и гледката, която се откриваше от прозореца на нашия хотел).
В началото на 20 век в града започнали да идват на почивка англичани, а по-късно и множество руски аристократи, привлечени от благоприятния климат, и прекарвали в Стара Ница цялата зима. Англичаните били толкова много, че знаменитата седемкилометрова крайбрежна улица получила названието Английска алея (Promenade des Anglais). Англичанинът Луис Уей през 1830 г. Проектира улицата с основното й предназначение – за следобедни разходки под палмите. А по-късно започват да изникват по нея и да се лепят един до друг замъците и вилите на иностранните богаташи. Екзотиката й днес е неповторима – от едната й страна се простира плажната ивица с непрекъснато сменящите се гледки към морските вълни и залезите и изгревите, а от другата й страна са наредени дворци и вили в стил рококо от периода Бел епок. Появата на всяка следваща сграда си е направо преживявяне и спира дъха и погледа – архитектурните форми и детайли предизвикват непрестанното изумление от фантазиите на човешкия ум. Там са и най-известните хотели и казина в града, сред които несъмнено е “перлата” “Негреско”. Идеята за неговото създаване принадлежи на румънския предприемач Негреско, а е построен през 1912 г. по проект на холандския архитект, който е автор и на кабарето “Мулен Руж” в Париж. Хотел със завидна слава – в него са отсядали Бийтълс, Франк Синатра, Айсидора Дънкън... и кой ли още не... В началото на знаменитата алея е и сградата на Операта на Ница.
На место от местната преса научихме, че в момента най-големият проблем на града е съществуващият проект за прокарването на трамвайна линия през тази широка и красива алея. Проектът е на местната управа, но собствениците на сградите по Алеята начело със собственичката на “Негреско”, разбира се, се борят върло срещу този проект, който според тях, ако се реализира, ще лиши това легендарно място от романтиката и екзотиката, което е натрупало през столетията и днес съумява успешно да впише като част от интериора на един модерен град.
Английската алея отвежда до стария Хълм на замъка (La Colline du Chаteau) – днес този хълм пази следите от най-дълбокото минало на града. Ница съществува от 5 век пр. Хр., основана е от гърците като търговски център под името Никая, а след три столетия е завладяна от римляните. А сега по този хълм са съхранени римски терми и арени, руини от замъци, които никак не приличат на архитектурен или музеен резерват. Цялото плато на хълма е превърнато в огромен и красив парк за почивка и разходка, а между древните руини и запазените алеи с керамични изображения на сцени от древногръцката митология са разположени цветни паркове, места за почивки, екзотична растителност, включително и огромни кактуси, които очевидно са се опазили през вековете и днес са се превърнали в огромни кактусови дървета, които буквално са се вкоренили в скалите на този хълм.
Изключително приятна за разходка е и старата част на града – прочута с тесните си извити улички и множество заведения и ресторанти. Между другото по тези георгафски ширини животът на улицата никога не спира – даже и през зимата. Тук температурите не падат под 10 градуса.
В съвременната част най-интересен е несъмнено небезизвестният площад “Масена” – от началото на 19 век, с огромния фонтан с бронзови скулптури и интересните сгради наоколо. В града изобилстват множеството стари сгради (бивши замъци и пищни постройки), които днес са превърнати в музеи, галерии и архитектурни паметници на културата – места, в които са пребивавали английската кралица Виктория, руски царедворци, хора на изкуството като Глинка и Паганини, испанският поет Гарсиласо де ла Вега, белгийският писател Матерлинк, художниците Матис, Марк Шагал, Реноар, а също така и Огюст Роден… Не е възможно, а пък и едва ли е необходимо да се изброят всичките… Минахме и покрай паметника на Гарибалди, който е роден в Ница. Новогодишната светлинна украса по улиците на града също беше много атрактивна – всяка улица имаше различна украса. По новогодишните празници обикновено на централния площад на всеки град французите си инсталират дежурното виенско колело (тук го възприемат като един от коледните атрибути за развлечия заедно с класическите въртележки за деца в старинен стил), а на повечето места правят и “жива” битово-скулптурна сцена с възстановка на Рождението Христово.
И понеже се поувлякох (все още емоционално подвластна на информацията, която натрупах през изминалите дни), все пак е време да спра и да ви оставя със снимките.