Чудех се за газа ли да пиша или за Газа!!!И накрая реших да поместя и третата част от чудесните и несвързани с газ впечетления на Мимето- този път от Кан.Като видя палми,море и ми става едно топло , топло и се сещам за „Топло” -филма де ,българския за онези мошенници с парното.Пак ме изби на българизъм!!!Четете Мимето и се топлете и вие!!!
Кан е бил едно малко селце до началото на 19 век, докато един английски лорд, уплашен от чумната епидемия в Ница, не се установил в Кан. Очарован от красотите на средиземноморския залив, си построил вила и си пренесъл зимната резиденция там. По-късно бил последван от други английски лордове... А на погребението му дошли в Кан много британски и руски аристократи, членове на кралското семейство, знатни американци, които останали пленени то живописното разположение и мекия климат и постепенно започнали да си строят вилички по крайбрежието. И така се “родил” най-известният булевард - Croisette. В края на 19 век по крайбрежната улица вече е имало над 30 хотела и над 200 вили. “Кроасет” днес е главната туристическа атракция в града - с множеството замъци-хотели, надпреварващи се по своята монументалност и оригиналност, като Hоtel Carlton Intercontinental, Hоtel Martinez, Hоtel Majestic, Hоtel Miramar, Palais Stephanie... И като добавим и любимите ни вече палмички – гледката става уютна и екстравагантна. А като включим подсъзнателно и предварително известния факт, че крачим по този неголям 2-километров булевард по стъпките в едни или други времена на Ги дьо Мопасан, Проспер Мериме, Жерар Фирип (които са живяли в Кан), разходката става почти митична...
Естествено славата на Кан по целия свят се свързва с филмовия фестивал, провеждан ежегодно в средата на май. Le Рalais des festivals (Дворецът на фестивалите) си остава легендарното място на този красив град. Но след като си бил в Ница и Монако, след като вече си минал по Кроазет, самата сграда като че ли не впечатлява и не привлича с някаква предварително очаквана различност – че даже и известно време се чудихме аджеба е ли е, или не е това прословутата залаJ
Но истината е, че по брой на провежданите конгреси тази зала заема второ място след Парижката конференция. В Двореца действат 17 зали и множество аудитории, разположени на обща площ 17 000 кв. м. 24-те стъпала, покрити с неизменния червен килим, които отвеждат до входа на залата, са се превърнали в “задължителното място” за снимки за спомен на преминаващите туристи... Не ги пропуснахме и ние :) Казиното, което виждате на снимките, е част от архитектурния ансамбъл на Двореца и е пристроено допълнително, като довършителен етап в цялостното изграждане на монумента.
На площада, опасващ Двореца на фестивалите, е заработена и прочутата Алея на звездите – всъщност това са малки правоъгълни глинени плочки, подредени като бордюрна линия, на които пребивавалите тук кинозвезди са оставили отпечатъци от дланите си.
Не разполагахме с достатъчно време, за да разгледаме и други забележителности в града, да изпълзим по хълмовете, от които сигурно щяхме да въздишаме по панорамните крайбрежни гледки. Както се казва – отложихме ги пожелателно за един друг път... През Кан минахме набързо в ранната сутрин на последния ден, когато ни очакваха 700-те километра път, при това с нашата “малка газела” (както неотдавна я нарече един французин?!) – и нея ще разпознаете на една от тези снимки.
А и вече погледът се беше преситил от чудеса, красоти и великолепия...
Искахме да ги “подарим” и на вас – от сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар