Искам да съм гларус в Монако!

И преди да пусна втората серия:
Миме виж ми потърси някое апартаментче в по-крайните квартали на Монако.Съгласен съм да съм кучето от крайния квартал ,да съм негър в Монако,даже гларус да стана ама гледай да има парно и топла вода ,че при нас няма а е студено!!!
Ето втора серия:
Монако прилича на един вълшебен свят, който като че ли е създаден от въображението на свободния човек, мечтаещ единствено за развлечения, зрелища и празненства. Първите жители на Монако са финикийци, а името си получава от построения от гърците храм в чест на Херакъл “Хераклос Моноиксос” (което в превод ще рече “Херакъл единственият”). По-нататък всички исторически епохи са оставили своя отпечатък в архитектурата и бита на това уникално място, за да го превърнат в един от най-големите музейни и туристически райони.
Истинската история на Монако започва през 13 век. През 1215 г. семейството на Gibelins полага първия камък на двореца, който е запазен и функционира и до днес като Palais des Princiers (Палатът на принцoвете). Монако е най-старата монархия в Европа. В продължение на повече от 700 години нейната история се свързва с управлението на династията Grimaldi (управляват Княжеството от 1292 г. до днес).
Всъщност Монако придобива своята слава по време на 50-годишното управление на принц Rainier III – това е и най-дълго управлявалият монарх в световната история (английската кралица все още не го е стигнала!?). Принц Рение првръща Монако в световен туристически център и той съумява да привлече интереса на най-богатите хора в света. През 1956 г. се жени за американската актриса Грейс Кели, имат две дъщери и един син – Албер, който е и настоящият принц на Монако. Фамилните образи могат да се видят навсякъде в града – по витрини, на пощенски картички и т.н. Принцеса Грейс, починала на 52 г. при неясни обстоятелства в автомобилна катастрофа (това си е всеизвестен факт), се радва на огромна популярност и обич сред местните жители. Една от най-големите улици в Монте Карло днес носи нейното име.
Уникален факт е, че градът е разположен на 1,95 кв. км площ (няма грешка в цифрата!) – това го прави втората най-малка страна в света след Ватикана и най-гъстонаселената територия в Европа – средно 16 000 човека на кв. километър). Официалният език е френски, поставен наравно с италиански и английски, въпреки че широко застъпен е и традиционният език на местното население – монегаски, който все още се преподава във всички местни училища.
Разграничението между държавата и града Монако е чисто теоретично. Условно Княжеството е разделено на четири общини:
1. МОНАКО (МОНАКО - ГРАД), в който се включва старият град, разположен на скалист нос, вдаден в Средиземно море. Построен е на върха на скала на височина 60 метра над морското равнище – често го наричат и Le Rocher (Скалата). В тази част на града са разположени Дворецът на принца, сградите на министъра на града-държава, на местния парламент, огромната и изящна катедрала, Океанографският музей и т.н...
Изключително интересна е Катедралната църква, построена в неоромански стил. По традиция тук се погребват князете на Монако. Вътрешната архитектура представлява странна смесица от католически и източноправославни елементи, които много трудно могат да се видят на което и да било друго място. В самата църква вътре дори имаше табло с карта, която показва в кои точки на света е разпространено източното православие (където открихме и България).
Дворецът на принца е построен през 1215 г. на мястото на стара генуезка крепост. И до днес се пази фрагмент от древната крепостна стена, който като че ли се е сраснал със скалата. Любопитното е, че попаднахме на ритуала на смяната на караула пред двореца, който е изключително атрактивен. Церемонията се извършва само веднъж дневно в точно определен час, но това научихме впоследствие. С нескриван възторг наблюдавахме артистичната военна церемония, съпроводена с оригинална военнопарадна музика. Очевидно беше, че се демонстрира нескривана почит към някаква древна традиция. Дворецът е опасан от красива неголяма градина с прекрасни панорамни гледки към Средиземноморието, в която на постаменти стоят множество бойни оръдия.
Недалеч от Двореца се намира и сградата на Океанографския музей, създаден през 1910 г. от принц Албер I, който се увличал от мореплаване и океанография. В градината непосредствено до музея е и неговият паметник (до който ще видите и мойта особа). В подземните части на музея се намира един от най-големите аквариуми в Европа. Тук се пазят и всички експонати, разказващи за експедициите, проведени под ръководството на принц Албер І. В музея е разположена и най-модерната апаратура за океански изследвания и е един от най-големите действащи световни центрове за изследване на Световния океан. Комплексът на зданието е заобиколен от Градина с екзотични растения, представени от над 6000 различни пустинни, полупустинни, африкански и южноамерикански видове. Невероятна красота... А от различните места на тази градина се откриват и панорамните гледки към останалите части на града, част от които виждате и вие...
2. МОНТЕ КАРЛО е основната жилищна и курортна зона.
Световната слава несъмнено принадлежи на Казиното в Монте Карло (създадено през 1856 г.) – неслучайно го наричат европейския Лас Вегас. Всъщност това е първият игрален дом в Европа и едно от най-старите и респектиращи игрални заведения в света. Казват, че именно на това заведение градът дължи второто си рождение – по време на икономическата криза в края на XIX век доходите от игралния бизнес практически спасяват страната от банкрут. Казиното е комплекс от здания – със стара част, завършена през 1878 г., и нова – от 1910 г. (виждат се на една от снимките). Историята на неговото съществуване се свързва и с пребиваването на английския крал Едуард VІІ, и на Уинстън Чърчил, на египетския крал, на гръка Онасис (който е имал и собствена вила-замък в Монте Карло) и на стотици още титуловани знаменитости. Любопитен факт е, че “Казино” всъщност е собственото име на увеселителното заведение в Монте Карло, а по-късно именно това наименование се превръща в нарицателно и започва да обознач
ава този тип заведения, които започват да се изграждат по негово подобие в различни места по света.
Разходката из Монте Карло е едно истинско очарование. Спираш да търсиш забележителности – тук всяка сграда е уникална – като разположение, като архитектурна намереност, като изобилие от орнаменти, интересни и неочаквани съчетания на елементи и форми. По която и улица да минеш – оставаш впечатлен от едностилието, от съвършенството на детайла. Сгради, витрини, тревни площи – всичко в хармония те отвежда в атмосферата на лукса, високия и изискан стил на градската атмосфера. Страхотен ред и съвършен порядък – това са единствените характеристики за това място. Навсякъде по улиците имаше преминаващи коли на местните органи за реда. И при най-малкия проблем (дори само при натрупването на повече коли на едно място и при най-дребна заплаха от автомобилно задръстване по улиците например) веднага спираха, излизаха от колите и вежливо се намесваха в полза на възстановяване на застрашения от делничната суматоха порядък.
В самите скали, по които буквално е изпълзял Монте Карло, са вкопани множество лъскави ескалатори, които са предоставени за свободно обществено ползване и осигуряват излаз до високите части на града, а също така отвеждат до и извеждат от множеството огромни паркинги, построени като няколкоетажни виещи се лабиринти под земята. (Най-големият паркинг, на който попаднахме, беше на 9 етажа).
Тук вмъкваме и няколко снимки от коледната обстановка – в най-ниската част на Монте Карло, почти на брега на морето беше устроен коледният “кът” на града – с виенското колело; карусела (въртележката); коледният търговски базар, където буквално всяка сергия беше атрактивно декорирана като интересна старинна занаятчийска къща; традиционните католически кътове с “живи” сценки от библейски сюжети и какви ли още не забавни кътчета-измишльотини за деца.
3. LA CONDAMINE e кварталът в северозападните части на територията и включва зоната на пристанището. Възниква на мястото на старото пристанище и практически на мястото на древногръцкия “Хераклос Моноикос” – днешните постройки се намират на буквално отвоювани от морето територии. Тук ежегодно през септември се провежда яхтено шоу.
С нескриван възторг и доста дълго се разхождахме по кея – покрай шикозните яхти, които се предлагаха (за продаване и под наем) от множеството яхтени агенции по пристанището. Погледите ни се изкачваха... по стъпалата на лукса – от лукс към по-лукс, до най-лукс... Огромни кораби, излъскани до съвършенство, без дракостинка или прашинка, с огромни обитаеми жилищни площи (до 300 кв. м разгърната площ) с пълното битово обзавеждане – пищна холска мебел, спални, килимчета, кухненско оборудване, изнесени открити трапезарии, че даже и със саксиите с екзотична растителност по палубите... Като че ли бяхме попаднали в света на приказките... Обаче сблъскването на погледа със 7-цифрените парични обозначения автоматично въздейства изтрезняващо и смразяващо (говорим за порядъка от 2,5 до 3,5 милиона евро) и... набързо забравяш за всичките си мечти:)
4. FONTVIEILLE е най-младият район, добавен едва през 1970 г. като четвърта община в Княжеството. Разположен върху изкуствено застроена и вдадена в морето площ. Всъщност това е индустриалният район на града-държава. Най-забележителен е гигантският спортен комплекс, наречен на името на Людвик ІІ – разполага с огромен басейн от олимпийски клас. Тук е и Търговският център, в който се намира Музеят на старинните автомобили на принца Рение III (една от най-богатите колекции от този род в света – над 100 машини), която за съжаление не успяхме да видим.
Практически Монако свързва съществуването си изцяло с туризма. Съвсем целно и куриозно ще ви изброя само част от мероприятията, които ежегодно се провеждат там – буквално всеки месец по точен сценарий се свързва с конкретна проява: Международен цирков фестивал, авторали "Монте-Карло" – януари, Международен телевизионен фестивал и Европейски салон на мултимедийното творчество – февруари, Фестивал “Меджик Авардс” - март, Пролетен фестивал на изкуствата, Открит международен шампионат по тенис, Ежегоден фестивал на съвременната скулптура, Международна изложба на кучета от редки породи - април, "Гран-При" Формула 1, Световен фестивал на музиката и Международен конкурс по цветоводство - май, Международен фестивал на фейерверките - юли, регата "Септемврийска среща" и разиграването на Гран-При Федерацията по атлетика - септември, Европейски шампионат на радиоуправляеми модели - октомври, и още много и много други и всякакви по вид шоута...
И въпреки че страната е скупчена и като по чудо събрана в изключително оскъдния скален отстъп на Приморските Алпи от морето, а многоетажните жилищни сгради се сбутват почти на ръба между земята и водата, зелените площи никак не липсват. Според статистиката над 20 процента от територията на Монако е заета от градини и паркове, а крайбрежната ивица е обрамчена от увеселителни заведения, хотелски комплекси и плажове...
И още малко любопитни подробности – жителите на Монако са освободени от военна служба (по традиция), не плащат никакви местни данъци и такси, но в същото време им е забранено да влизат и да участват в живота на Казиното?! Но за да станеш жител на Монако, е необходимо да докажеш, че си потомък поне от трето поколение местни жители или... да имаш прего-о-о-о-ляма кесия. От плакатчетата, разлепени по витрините на агенциите за недвижими имоти, се информирахме, че едно малко апартаментче в Монако се харчи в порядъка на 3 до 7 милиона евро... – в зависимост от местонахождението му по кварталите и изгледа. С една дума – тук вървят и се харчат само 7-цифрените числа:)
Спирам дотук - и ви оставям с разказа на снимките...