Теорията за 100 те маймунки

Ето и част от теорията за 100 те маймуни която обсъждахме с Иван от предния пост: Експериментът, наречен„Стотната маймуна”, е широко известен. Началото му е поставено през 1952 година на остров Кошима с това, че група учени поставяли на пясъка сладки картофи за маймуните. Животните харесвали вкуса на храната, но не и нечистотиите, които полепвали по тях. Главен герой в експеримента се превръща една 18-месечна женска маймуна на име Аймо, която открила, че може да реши проблема, като измие картофите в близкия поток. Тя научила на това и майка си. Маймуните, с които си играела, също започнали да мият картофите и съответно научили на това своите майки. Бройката се увеличавала. Постепенно станало нещо изумително. През есента на 1958 година 99 маймуни на острова (числото е метафора, никой не знае колко всъщност били станали) си миели картофите и една сутрин на това се научила и стотната (сещате се – пак метафора!) маймуна. Същата онази вечер почти всички маймуни от този вид започнали да мият картофите преди да ги ядат. Независимо дали се намирала наблизо или на километри далеч на острова. Когато стотната маймуна добавила своята енергия, пробивът станал повсеместен. Най-изненадващото било, че този навик преплувал морето и маймуните на остров Такасакияма също го усвоили. Този ефект е известен като ефектът на стотната маймуна. Когато в определен момент само още един човек се настрои спрямо нещо ново, полето се усилва дотолкова, че се разпространява над всички. Експеримент в обратната посока не е правен никога. Странно е, че при огромната популярност на опита от остров Кошима, на учените не им е хрумнало да се опитат години по-късно да върнат лентата обратно – да научат придобилите хигиена на храненето маймуни да ядят картофите неизмити. Първо една маймуна, после втора, трета и т.н. до деветдесет и девет, за да видят важи ли правилото за стотната маймуна и при разрушителните процеси, както при съграждащите. Вероятно защото това е по-трудно придвижване – от хубавото - Към лошото.